Павел Андреев

Павел Андреев е социален предприемач, филантроп и основател (CEO) на глобалната платформа за набиране на средства PavelAndreev.ORG.

• Публикувано     2026-01-23
• Обновено     2026-05-13
• 5381

Саркома - Как Изглежда Подутина от Първичен Рак на Костите.?

Да откриеш подутина или бучка в която и да е част на тялото може да бъде притеснително. В по-голямата си част те са безвредни, но винаги е препоръчително да знаем кога да потърсим съвет от лекар.

Най-често срещаните подутини и бучки, които се появяват по меките тъкани са липоми. Изградени от мастни клетки, липомите рядко променят своя размер, лесно подвижни са и не са ракови образувания.

Как изглеждат тези подутини и бучки когато са ракови образувания и по-специално саркома – агресивен вид онкологично заболяване, което бързо се разпространява и се появяват метастази?​

Подутина, причинена от саркома на меките тъкани, се появява внезапно под формата на заоблена подкожна маса. Обичайните места са ръката, крака, гръдния кош или торса.

Подутината може да бъде мека или твърда и расте забележимо в рамките на седмици и месеци след първоначалното й откриване.

Известни са над 100 различни вида саркома на меките тъкани, които първоначално започват от гъвкавите, еластични меки тъкани и дълбоките части на тялото като мазнините, мускулите, нервите, фиброзните тъкани, кръвоносните съдове.

Въпреки, че е рядкост, саркома може да се формира и в костите. Около 1 на всеки 100 000 души в Съединените щати е диагностициран със саркома всяка година: една идея по-често се среща при мъже отколото при жени и при афро-американците се наблюдава най-високия процент на саркома на меките тъкани.

Не е известен броя на пациентите със саркома в България, тъй като не се водят ракови регистри.

„Саркома е много рядък вид заболяване. Не е известно какво го причинява, но са известни някои възможни хипотези“, обяснява експерта по саркома John Kane, MD, председател на Хирургичната онкология на раков център Roswell Park.

„При малка част от диагнозите се дължи на генетика. Подлагането на терапевтична радиация, като тази при лечение на рак на гърдата, е сериозен рисков фактор, както и химичното излагане на хербициди и пестициди също се свързва с появата на саркома.“

В кои случаи подутините и бучките се нуждаят от лекарско наблюдение?​

Обикновено, подутините и бучките причинени от ракови заболявания се развиват извън тялото и са големи, твърди, безболезнени при допир и не са лесно подвижни.

Подутината, причинена от саркома в началото може да ни се строи безвредна. Тъй като е безболезнена и няма други ранни симптоми, е възможно лесно да се пренебрегне.

„Ако имате саркомна маса в бедрото, ще забележите че то става все по-голямо. Ако е на повърхността на кожата, ще можете да забележите специфична маса която нараства все повече. Възможно е кожата да започне да се променя“, казва д-р Кейн.

„Всяко нещо, което продължава да расте без разумно обяснение, трябва да бъде прегледано. Ако преди 4 месеца не сте имали подобна подутина и сега имате нещо с размер на топка за голф, което е около 5 см, вероятността това да е саркома става сериозна,“ добавя той.

За разлика от външните подутини, които могат да бъдат забелязани, вътрешната саркома не проявява симптоми в началната си фаза.

Въпреки това ако се формира в корема или белите дробове ще се появат симтоми като: повдигане, повръщане, запек, кашлица или недостиг на въздух и евнтуална болка.

Тези признаци се проявяват когато образуванието започне да притиска близки органи, нерви, мускули или кръвоносни съдове.

„Хората могат да забележат, че не качват килограми, но областта на корема става твърда. Ще разберат, че нещо не е наред,“ казва д-р Кейн. В допълнение той казва, че независимо къде в тялото се формира саркома – в ръката, в крака, стомаха или гръбначния стълб – то това се възприема като саркома и е различен от рака на гърдата, белия дроб и другите видове онкологични заболявания.

Това, което наистина е важно е да се намери онколог, който разбира от саркома и какво представлява това заболяване, независимо къде в тялото се е формирало.

Поставяне на правилна и своевременна диагноза ​

Много често лекарите могат да направят грешка при диагностицирането на саркома на меките тъкани и да бъде определен като хематом (лоша синина), абцес (възпалена подутина), разтегнат мускул, липома или друго доброкачествено образувание.

Като цяло саркома е много труден за диагностициране и рентгеновите снимки или стандартния ехограф не могат да дадат дефинитивна диагноза.

„Средното време от момента, в който пациента забележи подутината и достигането до диагнозата саркома е около 6 месеца. Причина за това е рядкостта на заболяването и факта, че първоначално лекарите не го вклюват в списъка с възможните диагнози. Както и че по време на физически преглед не е възможно да се определи дали е доброкачествен или злокачествен,“ казва д-р Кейн.

Той препоръчва на пациентите, които имат съмнение за саркома да настояват да им бъде направен скенер и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), последвани от радиологично ръководена иглена биопсия съпроводена с допълинтелни радиологични тестове, които да определят вида и размера.

Трябва да бъде определено индивидуално лечение в зависимост от вида на саркома, неговото местоположение и възможността за метастази.

„Саркома метастазира най-често в белите дробове. Когато пациент току-що е диагностициран със саркома, то веднага трябва да се провери дали има метастази в белите дробове,“ казва д-р Кейн.

В допълнение, той казва че тъй като саркома е различен, стандартните методи на лечение като химиотерапията, лъчетерапията и операцията за рак на гърдата, дебелото черво и другите видове ракови заболявания трябва да бъде променена.

Той препоръчва оценката на състоянието и грижите да се извършат в специализиран саркома център, където е наличен мултидисциплинарен екип състоящ се от хирург-онколог и радиолог-онколог, които са специализирали в областта на диагностицирането и лечението на саркома тумори.

„Тези центрове са животоспадяващи. На тези места предлагат включване в клинични проучавния, които са насочени към някои редки видове саркома, варианти за интраопиративно облъчване и регионална терапия, както и химиотерапевтични лекарства, които дават възможност да се насочи лечението точно там където е необходимо, за да се избегне ампутация,“ казва д-р Кейн. „В тези центрове специалисите решават коя е най-добрата поредица от лечение, за да дадат най-добрия шанс на пациента да се справи с болестта“.

Стартирай кампания