Спешна кампания за майка на две деца която се бори отново с Рака

Да върна надеждата си, за да остана до децата си.

Здравейте, добри хора.

Казвам се Наталия и пиша тези думи като майка, която за втори път се изправя срещу рака.

Първия път пренебрегнах себе си в името на това да имам деца.

Десет години правих инвитро. Десет години чаках, надявах се, плаках и вярвах, че един ден ще стана майка. През 2014 г., точно по този път към мечтата ми, чух диагнозата, от която всеки човек се страхува. Хистологичният резултат показа злокачествен тумор, описан като малигнен солиден тумор с морфология най-близка до уротелен карцином.

Още тогава проф. Горчев поиска да ми бъде направена хистеректомия. Медицински това беше правилният път, но аз не можех да приема, че ще изгубя шанса си да стана майка. Плаках много. Молих го да ми остави матката, защото вътре в себе си усещах, че моите деца ще дойдат.

Тогава избрах щадящо лечение. Не защото не ме беше страх. Беше ме страх. Но желанието да имам деца беше по-силно от всичко.

И чудото се случи.

Забременях чрез инвитро на 44 години и родих моите момчета. Моите близнаци. Моят смисъл. Моята най-голяма победа.

По време на секциото помолих да ми бъдат премахнати матката и другият яйчник, за да съм спокойна, че ракът няма да се върне. Вярвах, че съм направила всичко възможно, за да остана здрава и да бъда до децата си.

Но ето че днес болестта се върна. Този път рецидивът е в лимфните възли в таза, в близост до феморалната вена. Операцията в България е невъзможна.

За втори път минавам през това. Но сега страхът е различен.

Първия път се борех, за да стана майка. Сега се боря, за да остана майка до децата си.

Почти сама отглеждам децата си, без подкрепа и без близки роднини, на които мога да разчитам. Съпругът ми работи постоянно и помага, когато може, но в ежедневието грижата за децата е основно върху мен. Няма на кого да ги поверя. Затова една тежка химиотерапия, която би ме оставила без сили и неспособна да се грижа за тях, е нещо, от което много се страхувам.

След консултации надежда за лечение намерихме в специализирана клиника в Турция. Там ми предлагат експериментален протокол, таргетна терапия с по-малко странични ефекти. Това лечение ми дава надежда, че ще мога да се боря с болестта, без да изгубя напълно силите си да бъда майка на децата си.

Общата сума за лечението е 34 500 евро. Всеки курс струва 5 750 евро. Това е сума, която е непосилна за мен и семейството ми, а времето е много важно.

Не искам децата ми да ме гледат болна. Не искам да ги оставя без майка. Искам да бъда до тях, да ги прегръщам, да ги водя за ръка, да ги гледам как растат.

Вече веднъж преминах през страха, лечението и невъзможното, за да им дам живот.

Днес ви моля да ми помогнете да продължа да живея за тях.

Всяко дарение, всяко споделяне и всяка подкрепа са шанс да започна лечението навреме и да остана до моите момчета.

От сърце благодаря на всеки, който ще ми подаде ръка.

Наталия