Остават само 26 дни до операцията на Паола!

Всеки ден гледам как 16-годишната ми дъщеря сама се катетеризира на всеки час и половина до два, за да може просто да уринира.

Аз съм майката на Поли и има дни, в които се питам колко още може да понесе едно дете.

Поли е родена с екстрофия на пикочния мехур, тежка вродена аномалия на отделителната система. Още от самото ѝ раждане започват болниците, процедурите и операциите. Документите показват, че е оперирана два пъти в Италия, а след това и в Сърбия.

За други деца ежедневието е училище, приятели и планове. За моето дете ежедневието е катетърът.

В медицинските препоръки е записано, че катетеризациите трябва да продължават на всеки 1,5–2 часа, заедно с промивки на пикочния мехур.

Опитайте се само за миг да си представите това.

Да си на 16 години и да не можеш просто да отидеш до тоалетната като всички останали. Да трябва през целия ден да следиш часовника. Да знаеш, че катетърът е нещо, без което не можеш.

Аз го гледам всеки ден.

И всеки ден нещо в мен се къса.

Поли е преминала през години на лечение и операции, но проблемите не свършват. През 2025 година в документите са отразени камък в бъбрека, увреждания на пикочния мехур и наличие на кръв в урината.

Към всичко това се добавя и непълен утеровагинален пролапс, установен през 2025 година.

Това не е просто диагноза на хартия.

Това е животът на едно младо момиче.

Документите определят състоянието ѝ като 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ.

Но зад тези проценти стои моето дете.

Момиче, което въпреки всичко иска да живее нормално. Да излиза. Да се смее. Да има приятели. Да мечтае за бъдещето си, без всяка мисъл да бъде свързана с катетри, болници и поредната операция.

Като майка бих дала всичко, за да мога да поема това вместо нея.

Но не мога.

Мога само да продължа да се боря за Поли и да моля добрите хора да застанат до нея.

Пред нея отново стои важна операция и ние имаме нужда от помощ, за да стигнем до следващата стъпка.

Моля ви, помогнете на детето ми.

Поли вече е преживяла повече, отколкото едно 16-годишно момиче би трябвало да познава.

Нека този път ѝ дадем шанс не просто да премине през поредната операция, а да се доближи до един по-нормален живот.

Всяко дарение е част от този шанс.

Ако не можете да дарите, моля ви, споделете историята ѝ.

Понякога едно споделяне стига точно до човека, който може да помогне.

Моля ви, не подминавайте Поли.