Няма да се предам! Аз ще продължа да се боря, докато имам сили! Преминах през много болка, безсънни нощи, изплаках много сълзи, но искам да живея. ИСКАМ ДА ПОБЕДЯ РАКА!

Здравейте,мили Хора!

Казвам се Петя Матева и съм на 36 години от Варна. Обръщам се към Вас с молба за помощ в неравната битка, която водя вече повече от 3 години.

Всичко започна в края на 2021, когато случайно открих малка бучка в гърдата, може би около 1-1.5 см. Последва преглед със "специалист", който каза, че всичко ми е наред и да си "живея живота, щом не ме боли". Към този момент с приятелят ми повече от година правихме опити за бебе. Изследвания, тестове, клиники.Стигнахме и до опциите за инвитро. Това беше мечта за мен и Владо, с когото се срещнахме още в училище. Вярвам, че за всеки човек има отредена половинка и трябва да я намериш. В негово лице срещнах приятел и спътник, на когото да се уповавам и вярвам безрезервно. Пораснахме заедно. Винаги бяхме там за другия. И така вече 20 години.

Лекарите в клиниките казаха, че всичко е постижимо и можем да започнем с процедурите.Междувременно продължихме с мониторинга на гърдата всеки месец, при което чувах едно и също. Така около 4 месеца, докато въпросната бучка не стана 11 см и започна да боли. Последва консултация с гръден хирург, операция по спешност и дигнозата - ниско диференциран инвазивен дуктален тройно негативен карцином на гърдата. След първоначалния шок и ужас, започнахме ходене по различни лекари-онколози, които изказваха мнение и съжаление за състоянието ми и не даваха особена надежда. Дори стигнаха до там, да ми дадат "съвет" да си вкарам в ред нещата, предвид обстоятелствата.

След поставената диагноза, имах желанието да съхраня мечтата си да бъда майка някой ден и да създам семейство. Започнахме консултации за съхранение на яйцеклетки в клиника в София. Първоначално всичко вървеше по план - имаше потенциал да се направи, изследванията даваха надежда за добри резултати. Стартирахме процедурата, започнахме и медикаментозна терапия и ме изпратиха вкъщи да си поставям инжекциите, както са ме инструктирали. И на следващия ден - нов шок. Обаждане по телефона, че състоянието и диагнозата ми не позволяват да бъде финализиран процесът. Не го позволявал някакъв закон, разпоредба или каквото и да е било. Поредния срив, емоционален, физически, психически. Убиха една надежда!

Въпреки всичко, реших, че на 33 години, не съм готова да се откажа и започнахме да търсим алтернативи за лечение в чужбина. Така се озовахме в Турция, където докторите ми дадоха надежда за допълнително време. Започнах химиотерапия...курс след курс. След първата терапия направих плеврален излив. Последва втора операция на белия дроб. Месеци на възстановяване, химиотерапия, болки, неразположение.

Нещата вървяха относително стабилно до момента, в който усетих промяна в динамиката на ръката в средата на 2023. Изледвания, образна диагностика и...метастази в мозъка. Нова терапия - лъчетарапия и нов вид химиотерапия.

След това имаше период, в който всичко беше стабилно, продължавах с терапиите, но се чувствах добре. Успявах да се радвам на дните и близките за мен хора. Опитвахме да живеем за момента, да благодарим за всеки следващ ден, който Животът ни дава да изживеем. До декември 2024, когато започна главоболието...Нови 6 метастази се бяха появили в малкия и главния мозък. По спешност пак заминахме за Истанбул - 10 курса лъчетерапия и отново нова химиотерапия.

Всеки върви по пътя, който му е начертан. Моят е трънлив и изпълнен с трудности, но гледам с надежда в бъдещето и вярвам, че всичко е възможно и чудеса все пак се случват.

До този момент успявахме да самофинансираме лечението, благодарение на кредити, приятели и познати, но вече е непосилно. Затова се обръщам към всички добри хора, които биха отделили от личните си средства, за да дадат глътка надежда за мен и моето семейство, че не всичко е загубено.

Благодаря на всеки един от Вас, който ме подкрепи в Борбата ми за Живот!