Здравейте, мили хора!
Искам да ви разкажа историята на малката, борбена Амая.
Ще започна от деня на раждането й. Ден в който, както всички бащи, които чакат рожба, така и аз стоях пред болницата и чаках с нетърпение да се роди първородната ми дъщеричка. И чаках, и чаках…и чаках.
Чаках часове наред, докато жена ми се обади да каже :"Имаше проблем при раждането”. Изпаднах в шок, не знаех къде се намирам. Попитах я: “Всичко наред ли е ?“ Тя ми отговори, че докато е раждала по естествен път, плодът е започнал да се мъчи и се е наложило раждането да бъде извършено секцио. Без повече информация 12 часа трябваше да чакаме, докато видим най-после Амая.
Както всеки татко на дъщеря може да потвърди, това е най-хубавия ден в живота му. Изписаха ни след няколко дни и си я прибрахме.
Изминаха 2 месеца и един ден жена ми усети, че Амая не диша добре, никак добре. Отидоха двете при личният лекар, който ги препратил към друг доктор, на който становището беше “бронхиолит”. От там със линейка ги закараха в Александровска болница, където през нощта са й направили рентген.
От там установяват със ужас, че не белите дробове са засегнати а, сърцето. Сърцето се е уголемило. От там по спешност ги карат към Националната Кардиологична болница.
Малко след пристигането им в болницата, жена ми се обади и каза:
Умът ми не можеше да го побере. Та нали буквално до вчера си играехме безгрижно и днес…:”Очаквайте най-лошото”.
Но Амая оцеля, не се предаде малкия боец и след седмици терапия беше изписана. Поставената диагноза беше “Дилатативна кардиомиопатия. Високостепенна митрална инсуфициенция”.
Лекуващият й кардиолог й изписа терапия с 5 вида лекарства и каза, че шансът да се подобри сърцето е нищожен. Мина се време и настъпи нашето мъниче да отиде на преглед, където същият кардиолог възкликна: ”Има подобрение във функцията на сърцето”.
Човека не вярваше на очите си, беше на мнение, че въпреки тежката диагноза при добро балансирано хранене и ако не боледува прогнозите са оптимистични. (Но кое дете не боледува? Кое дете може да бъде вързано да стои постоянно вкъщи?)
И тъй Амая си растеше и въпреки ниското си тегло,не се спираше от сутрин до вечер да тича,скача,пее и играе…докато не се случи бедата.
На 12.02.2024г около 16:00ч Амая, докато си играеше, повърна и след това имаше отпадналост. Не се случваше за пръв път детето да повърне (кое дете не повръща) и ние си казахме, че може би е яла нещо, което е раздразнило коремчето й. Към 21:00ч отново повърна и това беше знак за нас, че нещо не е наред.Личеше си, че сърцебиенето се беше променило.
Веднага я закарахме във НКБ, където я приеха в интензивно отделение със съпругата ми и аз си тръгнах.
Жена ми беше свидетел как детето се мъчи да си поеме дъх и стоеше до нея през цялата вечер. На сутринта ми се обади да отида да я прибера и като отидох я видях обляна в сълзи да стои пред болницата. Каза ми: ”Единственото, което може да направят лекарите е да я интубират, че сърчицето й се е увредило доста” и да очакваме най-лошото.
От първия престой на Амая бях запомнил, че обадят ли ни се от болницата значи е на лошо…и така и стана.Телефона звънна по обяд и от там чухме думите: ”Елате в болницата, началникът на отделението иска да разговаря с вас”. Това е един от онези моменти в живота на човек, който не мога да обясня със думи. В очакване на най-лошото, се запътихме към болницата и като пристигнахме в кабинета със жена ми се хванахме за ръце. Погледна ни докторът и ни каза: ”Детето е в много тежко състояние, имате ли други деца? Шансът да оцелее е минимален, ще й сложим временен пейсмейкър, като единствен вариант…ако издържи операцията”.
И въпреки всичките прогнози малкият борец издържа. Беше й сложен временен пейсмейкър, но като цяло сърцето беше силно увредено със пълен АВ блок, което ни обясниха, че те виждат за пръв път при пациент с тази диагноза.
Малкият борец се бори цяла седмица и ето, че днес на 19.02.2024г й поставиха постоянен пейсмейкър, като сърцето остава силно увредено. Изпомпването на кръв към тялото не е в пълния си обем. Състоянието й само може да се влошава със всеки изминал ден, заради което остава за наблюдение в реанимация.
Амая оцеля въпреки всичките негативни прогнози, въпреки думите: “Очаквайте най-лошото”, Ние вярваме, че ще се случи чудо и ще успеем да й намерим ново сърце.
Hello, dear people!
I would like to tell you the story of little, struggling Amaya.
I will start from the day of her birth. A day on which, like all fathers who are expecting a child, I was standing outside the hospital, waiting impatiently for my first-born daughter to be born. And waited, and waited...and waited.
I waited for hours until my wife called to say :"There was a problem at the birth". I was in shock, I didn't know where I was. I asked her, "Is everything ok ?" She told me that while she was giving birth naturally, the fetus started to struggle and had to be delivered by section. Without more information, we had to wait 12 hours until we finally saw Amaya.
As any dad of a daughter can confirm, it was the best day of his life. We were discharged a few days later and took her home.
2 months passed and one day my wife felt Amaya was not breathing well, not well at all. They both went to the GP who referred them to another doctor whose opinion was "bronchiolitis". From there they were taken by ambulance to Alexandrovska Hospital, where she had an x-ray at night.
From there they found with horror that it was not the lungs that were affected but, the heart. The heart had enlarged. From there they were rushed to the National Cardiology Hospital.
Shortly after their arrival at the hospital, my wife called and said:
My mind could not contain it. I mean, we were literally playing carefree until yesterday and today...:"Expect the worst".
But Amaya survived, didn't give up the little fighter and was discharged after weeks of therapy. The diagnosis was "Dilated cardiomyopathy. High-grade mitral insufficiency."
Her attending cardiologist prescribed 5 types of drug therapy and said the chance of her heart improving was slim to none. Time passed and it was time for our little one to go in for a checkup where the same cardiologist exclaimed, "There is improvement in her heart function".
The guy couldn't believe his eyes, he was of the opinion that despite the severe diagnosis with a good balanced diet and if he wasn't sick the prognosis was optimistic. (But what child isn't sick? What child can be housebound permanently?)
And so Amaya grew and despite her low weight,she never stopped running,jumping,singing and playing from morning to night...until trouble happened.
On 12.02.2024 around 4:00pm Amaya while playing,vomited and then had a fainting spell. It wasn't the first time a child had vomited (what child doesn't vomit) and we figured maybe she had eaten something that irritated her tummy. By 9:00 p.m. she was throwing up again and that was a sign to us that something was wrong.It was obvious that her heartbeat had changed.
We immediately rushed her to the NICU where she was admitted to ICU with my wife and I left.
My wife witnessed the child struggling to catch her breath and stood by her side throughout the evening. In the morning she called me to go and collect her and when I went I saw her in tears standing outside the hospital. She told me, "The only thing the doctors can do is intubate her, that her heart has gotten pretty bad" and to expect the worst.
I had remembered from Amaya's first stay that if we got a call from the hospital it meant she was in a bad way...and so it was.The phone rang at noon and from there we heard the words, "Come to the hospital, the ward manager wants to talk to you". It's one of those moments in a person's life that I can't explain in words. Expecting the worst, we headed to the hospital and when we arrived at the office my wife and I held hands. The doctor looked at us and said, "The child is in very serious condition, do you have any other children? The chances of her surviving are minimal, we will put her on a temporary pacemaker as the only option...if she survives the surgery."
And despite all the prognoses, the little fighter endured. A temporary pacemaker was put in her, but overall the heart was severely damaged with complete AV block, which they explained to us was the first time they had seen in a patient with this diagnosis.
The little struggler fought for a week and today on 19.02.2024 she had a permanent pacemaker fitted and her heart remains severely damaged. Blood pumping to the body is not at full volume. Her condition can only worsen with each passing day, which is why she remains in intensive care for observation.
Amaya survived despite all the negative prognoses, despite the words, "Expect the worst", We believe that a miracle will happen and we will be able to find her a new heart.
În platforma PavelAndreev.ORG există reguli clar definite pentru plata fondurilor donate în campaniile pentru cauze medicale. Acestea garantează că toate fondurile vor fi utilizate doar pentru tratament și costurile asociate. Toate documentele pentru care s-a efectuat o plată sunt vizibile în secțiunea Știri.
6 modalități simple prin care puteți face donația dvs. - card, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.
În secțiunea Știri veți găsi informații de la inițiatorii campaniilor.
PavelAndreev.ORG este cea mai sigură platformă pentru organizarea următoarei tale campanii.