Здравейте, 

Искам да ви разкажа за моят прекрасен син, Калин. 

Той е моят малък принц със златни коси и най-красивите теменужено сини очи. 

Роди се чрез планирано секцио в 37 г.с. Раждането протече нормално, и след 24 часа по правилник вече бяхме заедно и аз започнах да се уча да се грижа за него. 

За жалост в деня, когато трябваше да се приберем вкъщи, педиатрите забелязаха обезпокоителен тремор на тялото му, и решиха да го задържат за наблюдение. 

Така аз се прибрах сама вкъщи и последва една седмица на всякакви изследвания и хипотези какво не е наред с него. А той си изглеждаше съвсем нормален. Тогава изобщо не разбирах защо беше нужно всичко това. 

След направени всевъзможни изследвания, не откриха нищо конкретно и слава Богу го изписаха, за “наблюдение” и домашно лечение с фенобарбитал. 

Пред следващите месеци състоянието му беше уж нормално, но не съвсем. Той се развиваше напълно нормално за възрастта си - започна да гука, да наддава на тегло, но започна и да се наблюдава общо отпускане на тялото ( хипотония), което с времето не изчезна. 

И така-  преглед при невролог на едномесечна възраст, после на 4 месеца отново, когато се установиха първи признаци на забавяне в двигателното развитие. 

Назначена ни беше физиотерапия, която започна на 5 месеца и половина и продължава до ден днешен. 

През първата година все чакахме той да “навакса”, че ей сега и всичко ще е наред, до нова година ще седи, до рожденния си ден ще лази, но това просто не се случи. 

И така страшните диагнози “риск от …” започват да стават реалност. 

Диагноза : детска церебрална парализа , диплегия; хипоксична-исхемична енцефалопатия; атаксия , аксиална хипотония. 

ТЕЛК - 95% инвалидност.

Калин няма други дефицити освен двигателни. Той е контактен, игрив, закачлив и много любопитен. 

Няма проблем с храненето , освен че е капризен и си пада по сладичкото; смее се и се закача с нас, отскоро играем на криеница заедно. 

За съжаление, когнитивното му развитие бива забавено от моторното изоставане - на 1.8м все още не може да седи самостоятелно , не може да пълзи или ходи. Но много иска. Аз също.

Мисия номер 1 за мен е да направя всичко възможно да му предоставя условия за пълноценно развитие. Мечтая и вярвам, че един ден той ще бъде като другите деца- ще се смее, тича и прави бели. Много бели. 

Дотогава ще ходи на ежедневни процедури за рехабилитация. 

Имам нужда от вашата помощ, за да направя тези посещения възможни и в бъдеще. 

Разходите по физиотерапия са около 3 000 лв на месец и оптимистичните прогнозите са, че ще имаме нужда от такава поне следващите няколко години. Посещаваме комплексни активности, включително плуване, рехабилитация вкъщи, Детско отделение по рехабилитация ВМИ Пловдив, Център за детска рехабилитация Елит 17+ , Търговище. Всичко това дава резултати, но напредъкът е бавен и се изисква още време.

Състоянието на Калин не е критично, нямаме нужна от спешна помощ. 

Имаме нужда от дългосрочна помощ, която да подсигури неговото правилно развитие и да помогне на мен, майка му да бъда пълноценен родител и възпитател.