Здравейте, добри хора!

Призовавам хората с добри сърца да ми помогнат да „си стъпя на краката“.

Казвам се Евгения, на 47 г. Израснала съм в особена, тежка семейна среда. С болна майка и без баща. От 12-годишна бях принудена да работя, за да помагам в издръжката на семейството. Работех надомно, като при тегло 39 кг. и ръст 144 см, освен раницата за училище, мъкнех и 25-килограмова омазнена с машинно масло раница със заготовки/готова продукция по маршрута дом-училище-работа и обратно. В продължение на 3 години. В свободното време миех коли пред Народното събрание, с мъкнене на кофи с вода.

На 15-годишна възраст започнах постоянна работа по барове и заведения, а на 17г изцяло се отдадох на работа и прекъснах училище. След като се омъжих на 19г, а и по време на бременността с първото си дете, не престанах да работя и да мъкна огромни тежести, в следствие на което се наложи да лежа в болница за задържане от аборт. Междувременно, завърших средното си образование. След като родих, завърших висшето си образование.

Съпругът ми неразумно преследваше негова мечта: да бъде собственик на ресторант. Въпреки моето настояване, че трябва да спре да точи и моето, и неговото семейство финансово и енергийно, и че ако иска да постигне целта си, следва да се образова, той не склони.

Направи всичко възможно, за да постигне целта си, включително да изгуби всички семейни имоти. Към днешна дата, той най-накрая премина катарзиса и вече стигна до идеята, че е добър готвач и че с това може да изкарва някакви пари. За 30 години съвместен живот, той премина от Собственик, през Управител, Главен готвач, до Неработещ. Той не приемаше с години никоя работа, по-ниска от поне управител на ресторант. В неговите амбиции се наложи да прекарам тонове тежести през гърба си – от ресторант на ресторант, от квартира до следващата.

Междувременно не съм спирала да работя тежка работа, да си гледам децата и да уча.

До такава степен ескалираха събитията с натрупани дългове от частни кредитори, колектори и банки, че се наложи да замина за Англия, да работя и уча, за да му изплащам дълговете. Наложи се да му оставя децата си.

Груба грешка, но нямах друг избор. Успях да се разведа, но съпругът ми отказваше да изплаща издръжка за детето.

След като се върнах от Англия, започнах добре платена работа. Но, веднага ме „накацаха“ съдии-изпълнители. Бившият ми съпруг отказа да изплаща кредити и започна да работи незаконно. Кредитите изплащах само аз. Работата, която работех, беше тежка и отговорна, свързана със срокове. Преди година, в следствие на усилена работа по завършване на финансовата година, се наложи да работя по 14 часа на ден, включително и в почивните дни.

От продухване от климатици и течение, получих възпаление на седалищен нерв. Приключих финансовата година с цената на неимоверни болки, почти никакъв сън и никакво ядене. Един ден просто не можех да стана от леглото. Непрестанните болки и невъзможността да работя продължително време седнала, накараха моите работодатели да ме освободят от работа.

За съжаление, поради бавната процедура по оформяне на документацията по освобождаването ми от длъжност, както и лошото ми зравословно състояние, изпуснах безумно кратките срокове за записване в бюрото по труда и съответното обезщетение за безработица.

Изхарчих всичките си спестявания за ходене по лекари, лекарства и физиотерапия, но докато постигна леко подобрение – поне да ставам от леглото без чужда помощ и да извършвам леки дейности, изминаха месеци. Парите ми свършиха, а сметките и наемите се трупаха. Наемодателите показаха човечност и ми дадоха малко време за изплащането на дълговете към тях, но и тяхното време и търпение се изчерпва. Очаквам съвсем скоро предизвестие за напускане.

При посещение на ортопед, той ми определи диагноза „Засилена кифоза“, придобита по рождение или в пубертета – по време на формиране на скелетната структура. От както се помня болката в гъба и краниците е мой спътник. Нерядко съм имала и припадъци.

Ортопедът подчерта, че кифозата е необратима, за нея нищо не може да се направи, но кифозата няма как да не окаже влияние върху периферна и централна нервна система, както и че постоянно трябва да пия лекарства. Физиотерапия е задължителна, но тя ще повлияе само нервите и мускулите. Неговата препоръка беше упражнения, физиотерапия и да се щадя от натоварващи дейности. Процесът е необратим, но е и прогресиращ.

Кифозата причинява припадъци. Най-тежкият припадък се случи през лятото, като съм си ударила сериозно главата в нещо остро. Не помня почти нищо около случилото се (преди и след това), помня само, че се свестих седнала в леглото в локва кръв. След известно време, след като Бърза Помощ ми помогна – зашиха ми главата и са ми дали някакви лекарства, видях пътя си от падането до леглото – огромни локви кръв и кървава диря. Това е траело няколко часа. За известно време пих лекарства и припадъците минаваха просто в леки прилошавания.

Но поради липса на средства, спрях лекарствата и припадъците се върнаха, като последният беше на 20.11.2023 г.

В резултат на паданията, развих огромен страх от високо, от стълби и излизания навън (сградата, в която живея, е с много стълби без парапети). Страх ме е да изляза до магазин, до аптека или метро. Отслабнах с 20 кг. за 6 месеца, почти нямам мускулен тонус.

Кифозата причини и Увреждане на нервни коренчета, квадрипирамиден синдром. От болки не мога и да спя. Чувствам се изтормозена и изтощена.

Допълнително прекараните доброкачествен тумор в гърдата (преживях огромен ужас докато се установи, че е доброкачествен, тъй като майка ми почина на 45 г. от рак), Херпес Зостер и рязкото влошаване на зъбите ми, доведоха и до дълбока депресия. В момента не искам да се срещам с хора, включително и с децата и внука си, както и с приятелите си, защото се чувствам болезнено непълноценна. Изпитвам ужас от предстоящата Коледа. Не мога да се усмихвам, абсурд е и да помисля да вдигна внука си на ръце и да го гушна, развих агорафобия, страх дори и от ескалаторите в метрото, страх от стълбите, страх да не падна в банята. Имам постоянното чувство за безнадеждност.

Личният ми лекар ме посъветва да кандидатствам за ТЕЛК, като в момента процедурата е в ход.

Известно време роднина ме подпомагаше финансово и ми помагаше да ме вдигне от леглото и да ме заведе на лекар. Но, съответният роднина живее в чужбина, работи като свободен музикант и идва от време на време в България. Изчерпа се откъм ресурси и вдигна ръце от мен.

За да си „стъпя на краката“, имам нужда от средства. Имам нужда от Вашата помощ, добри хора, за да възвърна поне частично силите си, да намеря адекватна на състоянието ми работа, да бъда полезна на децата си, а не да съм в тежест на всички около мен.

Благодаря Ви за разбирането и помощта!!!

Сърдечно Ваша,

Жени