🥺СЕГА С ОГРОМНА МЪКА И ТЪГА ПИША ТЕЗИ РЕДОВЕ, ЗАЩОТО ЧАСТ ОТ ДУШАТА МИ ВЕЧЕ Я НЯМА 🥺… защото едното ми момче вече го няма.. защото другото ми момче търси братчето си всеки ден и всеки час, но той вече го няма…
Здравейте, мили хора с добри сърца!
Казвам се Стефан Диев - баща на Антъни и Денис и до скоро бях най-щастливия баща на две прекрасни момчета! Момчета - братчета близнаци! Винаги ръка за ръка, винаги заедно и винаги двама… Сега с огромна мъка и тъга пиша тези редове, защото част от душата ми вече я няма… защото едното ми момче вече го няма.. защото другото ми момче търси братчето си всеки ден и всеки час, но той вече го няма…
Антъни и неговото братче Денис бяха невероятни деца, те бяха толкова игриви, толкова палави, толкова заедно, толкова един за друг, истински братя близнаци! Денис носеше името на Денис Белята, но той наистина си беше Денис Белята! Когато някой го питаше как се казва - той отговаряше гордо Денис Белята и бързаше да представи и братчето му Антъни Бандерас (както аз ги наричах, за да ги забавлявам, а и ние също се забавлявахме всички заедно) макар, че Антъни искаше сам да се представи и също да чуе въпроса: “А ти как се казваш?” и той да отговори, но Денис си беше такъв - Той беше истински батко на Антъни, а разликата от раждането им беше просто една минутка! Бяхме едно щастливо семейство, грижихме се един за друг, помагахме си, бяхме едно цяло, докато не ни сполетя огромна трагедия.
Това лято бяхме на море, децата толкова бяха щастливи и радостни, че отиваме на море! Чакаха го с нетърпение, всеки ден питаха: “Мамо, тате, днес ли отиваме на морето?”, а ние все отговаряхме: “Още малко, още малко, другата седмица, утре…” Това утре дойде, искаше ми се да не беше идвало! Искаше ми се нещо да се случи, за да не идва това “Утре”…
Пристигнахме на морето благополучно, Денис беше толкова щастлив, че е на морето, и дори не искаше да излиза от водата, колкото до Антъни, който все казваше: “Не, мръсно е! Искам на пясъка…”. Всичко беше повече от перфектно, дори прекрасно бих казал, защото виждах най-красивите и чисти усмивки на моите момчета! Времето мина, прекарахме си страхотно, по пътя на връщане у дома - момчетата спаха през целия път. Прибрахме се вкъщи, събрахме се със семейството ни - празнувахме деня на Света Мария Богородица, но за съжаление тогава започна целия ужас…
Денис вдигна температура и може би разви инфекция в някои от органите, но видимо беше само температурата. По спешност тръгнахме за болницата с обаждане към лекуващия лекар за тяхното заболяване, че пътуваме по спешност за болницата, защото Денис се чувства много зле, а като отговор получихме: “Защо ми се обаждате толкова рано, в момента спа, а смяната ми започва от 08:00ч.” И моментално затвори телефона, без дори да се интересува какво се случва и какво следва… Това е здравеопазването в нашата държавица България… малко по-късно, след изчакването на лекуващия лекар - той просто дойде да констатира смъртта на нашето момче.. Благодарим ти за всичко, което ни причини ДОКТОРЕ-убиец. Това е на кратко нашата история за момчетата ни!
За това, просто ви моля, УМОЛЯВАМ ВИ, помогнете ни да спасим другото ни момче! Умолявам ви, мили хора, помогнете ни да спасим всичкото, което ни остана… Антъни има нужда от вас, ние имаме нужда от вас… той е борбено момче, той е герой! Може би Денис се пожертва, за това Антъни да оздравее! Да се вземем в ръце, всички ЗАЕДНО и да спасим едно дете, което желае и мечтае за едно нормално детство, за един нормален ЖИВОТ! Нищичко не ми остана, нищо не искам повече от това, да видя момчето ми как тича и се смее сред приятели, деца, роднини и всички останали. Нищичко не искам в този живот, единствено искам момчето ми да е здраво и живо, и да го виждам как расте щастлив!
Искам да благодаря и на всички, които са съпричастни с нас.. всички, които ни помагат и подкрепят в този труден за нас момент.
Моля всички други, които четат тези редове да се включат и ни помогнат да се справим със всичкото това зло, което ни сполетя. Молим ви да спасим живота на моето момче - Антъни! Знам, че можем… Заедно можем! И ще успеем!
От сърцето, което ми остана…. 💔🙏
🥺 NOW I WRITE THESE WORDS WITH A HUGE SORROW AND BITTERNESS BECAUSE A PART OF MY SOUL IS GONE 🥺... because one of my boys is gone... because my other boy is looking for his brother every day and every hour, but he is gone...
Hello dear people with good hearts!
My name is Stefan Diev - father of Anthony and Dennis and until recently I was the happiest father of two wonderful boys! Boys - twin brothers! Always hand in hand, always together and always two... Now with great sorrow and sadness I write these lines because a part of my soul is gone... because one of my boys is gone... because my other boy is looking for his little brother every day and every hour, but he is gone...
Anthony and his brother Dennis were amazing kids, they were so playful, so mischievous, so together, so into each other, true twin brothers! Dennis had the name of Dennis the White, but he really was Dennis the White! When someone asked him what his name was - he would answer proudly Dennis the Belly and rush to introduce his little brother Anthony Banderas (as I called them to entertain them, and we all had fun together too) even though Anthony wanted to introduce himself and also hear the question, "What's your name?" and for him to answer, but Dennis was like that - He was Anthony's real baby brother, and the difference since they were born was just a minute! We were a happy family, we looked after each other, helped each other, we were one until a huge tragedy struck.
That summer we were at the seaside, the kids were so happy and joyful that we were going to the seaside! They were looking forward to it, every day they would ask: "Mummy, Daddy, are we going to the sea today?", and we kept answering, "Just a little bit more, next week, tomorrow..." That tomorrow came, I wish it had never come! I wish something would happen so that this "Tomorrow" would not come...
We arrived at the sea safely, Dennis was so happy to be at the sea, and didn't even want to get out of the water, as for Anthony, who kept saying, "No, it's dirty! I want on the sand...". Everything was more than perfect, I would even say wonderful, because I could see the most beautiful and pure smiles on my boys! The time passed, we had a great time, on the way back home - the boys slept the whole way. We got home, gathered with our family - celebrated St. Mary the Virgin's day, but unfortunately that's when all the horror began...
Dennis picked up a fever and maybe developed an infection in some of the organs, but it was only the fever that was visible. We left for the hospital as a matter of urgency with a call to the attending physician about their illness, that we were traveling as an emergency to the hospital because Dennis was feeling very bad, and the response we got was, "Why are you calling me so early, I am sleeping right now and my shift starts at 8:00." And immediately hung up the phone, not even caring what was happening and what was next... This is the health care in our country Bulgaria... a little later, after waiting for the attending physician - he just came to state the death of our boy.. Thank you for everything you caused us DOCTOR-killer. That's our boys story in a nutshell!
For that, I just ask you, PLEASE help us save our other boy! I'm begging you folks, help us save what's left... Anthony needs you, we need you... he's a fighting boy, he's a hero! Maybe Dennis sacrificed himself so Anthony could get better! Let's take hold, all of us TOGETHER and save a child who wants and dreams of a normal childhood, a normal LIFE! I have nothing left, I want nothing more than to see my boy running and laughing among friends, children, relatives and everyone else. I want nothing in this life, I only want my boy to be healthy and alive, and to see him grow up happy!
I would also like to thank everyone who is empathizing with us.. everyone who is helping and supporting us through this difficult time.
I ask everyone else who reads these lines to join in and help us cope with all this evil that has befallen us. Please help save my boy Anthony's life! I know we can... Together we can! And we will succeed!
From the heart I have left.... 💔🙏
The PavelAndreev.ORG platform has clearly outlined rules for paying out the donated funds for medical campaigns. They guarantee that all the funds will be used for the respective treatment and related costs. All documents used for payment can be found in the News section.
6 easy ways to make your donation - bank card, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.
In the News section you will find information from the initiators of the campaigns.
PavelAndreev.ORG is the safest platform to organize your next campaign.