Хоспитализирана повече от месец...
Hospitalized for over a month...
31st August 2024
Радост - дете на 17 години с диагноза Сарком на Юинг лекуващо се в Турция от една година и шест месеца. Похарчени средства до момента - около един милион лева. Страшно ли ви звучи сумата? Истината е, че е нищожна пред живота на едно дете, защото той няма цена. Дали лечението е към края си? Не. Дали ни трябват още средства, за да продължи Радост? Да. Колко средства? Никой не знае. Къде е държавата? Няма я. Дали са пробвали лечение в България? Не. Защо? Защото за пет месеца в България и десетки прегледи при специалисти и платени изследвания, за да се пропусне чакането… Радост нямаше точна диагноза. Имаше предполагаеми такива, но никоя близка до реалната. Защото в България няма детска болница, която да предложи мултидисциплинарен подход на лечение, а именно от това има нужда едно дете с такава диагноза, както и много други деца с подобни или други тежки диагнози. Дали има по-евтино лечение? Не.
До момента Радост премина през около 20 курса на химиотерапия, пет курса лъчетерапия, две тежки операции, няколко критични състояния, хиляди изследвания, стотици вечери прекарани в болницата. Какво я очаква? Живот. Продължаваме… химиотерапии, лъчетерапии… всичко, което е необходимо… до момента, когато ще я посрещнем в България здрава 🍀🙏🏻
Признавам, че ме задушава мисълта, че има вероятност Радост да остане без средства за лечение. Задушава ме мисълта, че държавата и хората, които я управляват имат купища пари за скъпи коли, за постоянни избори, за къщи, яхти и палати, а никой не се обърна да подаде ръка на едно българско дете. Задушава ме мисълта, колко избирателно могат да работят журналистите. Нима да се даде гласност на една благотворителна кампания за живота на едно дете не е толкова важно? Задушава ме мисълта, че единствено ние хората сме надеждата, помощта и силата на всички, които търсят спасение за децата и близките си в чужбина. Задушава ме фактът, че деца организират инициативи, за да събират пари за деца… вместо да играят безгрижно.
Но се гордея, че именно благодарение на всички хора с добри сърца Радост стигна дотук - дори и без подкрепата на държавата.
Продължаваме… а силата ви ни е необходима повече от всякога 🙏🏻
Споделете, дарете и разкажете за Радост, за да достигнем до повече хора, защото с дългия болничен престой на Радост в болницата.. парите просто се топят, а план Б нямаме 😞 Имаме нужда от вас, за да успеем 🙏🏻🍀
Споделяме снимки от преди седмица. За втора поредна година Радост посрещна рождения си ден в болницата.
Можете да подкрепите Радост по следният начин ⬇️ или да споделите поста 🆙
Joy - a 17 year old child diagnosed with Ewing's Sarcoma and treated in Turkey for one year and six months. Funds spent so far - about one million leva. Does the amount sound scary to you? The truth is that it is insignificant in front of the life of a child, because it has no price. Is the treatment over? No. Do we need more funds to continue Joy? Yes. How much money? No one knows. Where is the state? It's gone. Have they tried treatment in Bulgaria? No. Why? Because for five months in Bulgaria and dozens of checkups with specialists and paid tests to skip the wait... Joy did not have an accurate diagnosis. There were supposed ones, but none close to the real one. Because there is no children's hospital in Bulgaria that offers a multidisciplinary approach to treatment, which is exactly what a child with such a diagnosis needs, as well as many other children with similar or other severe diagnoses. Is there a cheaper treatment? No.
So far, Joy has gone through about 20 courses of chemotherapy, five courses of radiation, two major surgeries, several critical conditions, thousands of tests, and hundreds of nights spent in the hospital. What's in store for her? Life. We keep going... chemo, radiation... whatever it takes... until we can welcome her home healthy 🍀🙏🏻 I admit it chokes me up to think that there is a possibility that Joy will be left without the means to heal. It chokes me up to think that the state and the people who run it have loads of money for expensive cars, for permanent elections, for houses, yachts and palaces, and no one has turned to lend a hand to a Bulgarian child. It chokes me to think how selective journalists can be. Is giving publicity to a charity campaign for the life of a child not that important? It chokes me to think that we the people are the only hope, help and strength for all those who seek salvation for their children and loved ones abroad. It chokes me to think that children are organizing initiatives to raise money for children... instead of playing carefree.
But I'm proud that it's because of all the kind-hearted people that Joy made it this far - even without the support of the state.
We keep going... and we need your strength more than ever 🙏🏻 Share, donate and spread the word about Joy so we can reach more people because with Joy's long hospital stay.. the money is just melting away and we don't have a plan B 😞 We need you to succeed 🙏🏻🍀 We're sharing pictures from a week ago. For the second year in a row, Joy celebrated her birthday at the hospital.
You can support Joy in the following way ⬇️ or share the post 🆙
Да се обединим за Радост
Unite for Joy
11480 Donors
Beneficiary
EN
Български
Română
Македонски
Türkçe
Polski
Deutsch
Español
