Зов за помощ!

Здравейте, мили хора с добри сърца,

Казвам се Цветелина Ангелова Петкова и съм майка на две деца – на 10 и на 16 години… Две детски души, заради които живея и се боря всеки ден, дори когато силите ми вече ме напускат.Пиша Ви не просто с надежда… а с последна надежда.Животът ни се превърна в тиха борба, която никой не вижда. Борба за хляб, за топлина, за малко достойнство. Живеем в къща в село Тишевица, обл. Враца, ул. „Драва“ №4… къща, която трябваше да бъде нашият дом, а днес е място, в което оцеляваме. Част от нея е неизползваема, за основен ремонт… а ние сме събрани в малко пространство, без уют, без спокойствие, без истинско „вкъщи“.Най-тежко е да гледаш детето си в очите… и да виждаш как мълчаливо страда. Големият ми син вече е тийнейджър. Възраст, в която всяко дете мечтае, смее се, живее… а той се затваря. Срамува се. Срамува се от бедността, от условията, от това, че няма свой свят, свое място… Понякога само мълчи… а това мълчание тежи повече от всякакви думи.По-малкото ми дете още не разбира напълно… но усеща. Усеща липсите, усеща тревогата ми, усеща когато няма какво да сложа на масата. И тогава ме гледа… а аз не знам как да скрия болката си.От 4 години живеем само със социални помощи и детски. Нямам друг доход. Има дни, в които нямам дори хляб. Дни, в които взимам храна на вересия… и се моля да дойде утрешният ден. Сметките чакат, нуждите се трупат, а аз се разкъсвам между тях… и пак не стигам.Нямаме достатъчно дрехи… обувки… одеяла… Нямаме уреди, нямаме дори обикновен телевизор. Но най-страшното не е липсата на вещи… а липсата на спокойствие. Липсата на сигурност. Липсата на надежда в очите на децата ми.Всяка вечер си лягам с една и съща мисъл – дали утре ще мога да нахраня децата си… и дали ще имам сили да продължа.Не търся съжаление… търся спасение. Търся шанс за моите деца – да живеят нормално, да не се срамуват, да не страдат в тишина.Моля Ви… ако сърцето Ви го почувства… подайте ни ръка. С каквото можете. За нас това ще бъде повече от помощ… ще бъде надежда, че не сме сами.Благодаря Ви, че прочетохте болката ми…С

уважение,

Цветелина Ангелова Петкова