Признавам, че все по-често се чувствам досадна. Все по-досадна. Съдя за това по броя лайкове😊. Когато правя пост за „Пътят на промяната“ има малко лайкове. Когато правя някакъв друг пост, лайковете са доста повече. Дори си представям как чувам хората да казват: „Хайде стига с тоя път, стига с тая промяна!“; „Пак се започна!“; “Аман, омръзна ми да я слушам!“; „Дай да видя нещо по-забавно, нещо по-леко!“, „Хайде стига с тая война по пътищата де!!!“ и така нататък, и така нататък… Въпреки тези мисли с този пост, с тази новина се опитвам да привлека внимание. Вашето внимание.
ЗАЩОТО!!! Защото в събота бях на събитие „Хоризонти за всички“ и представях „Пътят на промяната“ през малка групичка. И … едната участничка разказа, че работи като психолог в провинциален град. И че работи с младеж, който ѝ е споделил, че баща му му казва, когато пие алкохол, да кара по-бързо, защото така е по-кратко време на пътя и шансът да бъде хванат от полицията е по-малък.
Можете ли да си го представите?!? Дори и само за миг? В какво общество живеем? С какви хора сме в движението?
Ако някой ми или Ви каже, че няма нищо общо с тази тема, не му вярвайте! Всички сме в нея. Всеки един момент, в който не сме си вкъщи. И не само ние сме в нея. В нея са и нашите деца. Това е.
Всеки може да помогне да работим заедно за превенцията. За това тези бащи (за който разказах) да са по-малко. За …
Можете да подкрепите „Пътят на промяната“. Можете да ми пишете, да коментирате, да споделяте. Тогава и аз ще знам, че не съм сама, че не съм чак толкова досадна. Ще знам, че си заслужава…
Bağış yapmanın 6 kolay yolu - kart, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.
Haberler bölümünde kampanyaları başlatanlar hakkında bilgiler bulacaksınız.
PavelAndreev.ORG bir sonraki kampanyanızı organize etmek için en güvenli platformdur.