Племенникът ми Калоян, на 7 години, беше едно дълго чакано дете от своите родители - сестра ми и съпругът й, след като преди това те загубиха първото си бебенце по време на раждането. Калоячо е едно много умно, жизнено и лъчезарно дете. Или поне беше. Допреди да се разболее.

Всичко започна в края на август - началото на септември, когато по тялото му започнаха да се появяват сини петна, които не изчезват. на 2 септември родителите му го заведоха в Спешна помощ - Велико Търново и там чуват ужасяващата диагноза, че детето им е болно от левкемия. То незабавно беше транспортирано в София и настанена за лечение в Клиниката по детска онкохематология в ИСУЛ. Там е вече пет месеца и половина. Прегледите там установяват, че момчето няма левкемия, а тежка апластична анемия, отключена, според лекарите, вследствие прекарано вирусно заболяване.

Казано разбираемо - костният му мозък не може да произвежда кръвни тела. За да се поддържа живота му през 1-2 дни се налага да му бъдат правени вливания на кръвни тела. За съжаление петмесечното лечение не доведе до подобряване на състоянието. А отгоре на всичко от ноември 2024 г. Калоянчо започна да вдига и температура. Три месеци и половина лекарите в ИСУЛ напразно се опитват да открият причините за тази температура. докато в началото на февруари се устаноновява, че детето е развило гъбична инфекция на част от вътрешните органи. Предприето е лечение с медикаменти, но гъбичките в белия дроб не се повлияват от това и продължават да се увеличават, застрашавайки допълнително живота на детето.

След неуспеха на лечението на 10 февруари лекарите в ИСУЛ вземат решение Калоянчо да бъде лекуван в чужбина. Направено е запитване и е получен положителен отговор със съгласие за лечение от Университетската детска болница във Фрайбург, Германия. Самото лечение ще бъде заплатено от българската Здравна каса. Това лечение обаче ще продължи най-малко 4 месеца.

За това време ще са необходими средства за издръжката на родителите му в Германия. Бащата на Калоян преди няколко години беше опериран от онкологично заболяване и е безработен. Майката работеше, но заради заболяването на детето се наложи да бъде в болницата с него и прекъсна работа. Семейството практически е без никакви финансови средства. Сумата, на която те са се спрели не е голяма и в нея са включени най-неотложните жизнено разходи основно за престоя на бащата във Фрайбург: квартира, храна и други непредвидени разходи.

Затова майката и бащата взеха решение да се обърнат за съдействия към Фондация "Павел Андреев", а чрез нея до всички хора с надеждата да успеят да съберат тези средства. И с огромната вяра, че любовта и подкрепата на всички добри хора ще помогне допълнително за спасяването на тяхното единствено обичаено дете. Защото Калоянчо заслужава да продължи да живее! Животът е пред него!