Живот за бебе Кристин

Здравейте, мили и добри хора, скъпи Дарители!

Днес ще Ви разкажа за нашето прекрасно и борбено момиченце - нашата мечта Кристин. 

От почти час стоя и не знам как да започна без баналното "мислех, че никога няма да ми се наложи" или "не мога да повярвам, че ни се случва", но болестта може да се случи на абсолютно всеки.

При нас дойде в края на бременността ми, когато беше регистриран "различен" сърдечен ритъм на плода. След няколко прегледа от различни детски кардиолози, беше казано, че проблемът ще се израстне до 1 годишна възраст, ако изобщо се появи след раждането.

Родена на термин, на втория ден от своя живот, Кристин получи първия си кардиогенен шок, със сърдечна честота от 280 уд/мин. Беше поставена на апартана вентилация, а мен ме изписаха - без детенцето ми на ръце. 

Последва дълъг месец, в който на 5 дневна възраст в 02.30 ч. през нощта ни звъннаха, че я транспортират по спешност в Национална Кардиологична Болница/НКБ/. Многократни реанимационни действия, интубиране и екстубиране и в края на първия месец от нейния живот се прибрахме заедно вкъщи. 

Но за съжаление не за дълго. На 13.12.2021 г. след обилно повръщане тя просто спря да диша, не помня как я закарахме и колко часове прекархме пред реанимация, но си спомням думите на един лекар - "Молете се да изкара нощта".. и тя успя, след 10 дни на апаратна вентилация, най-накрая успях да я прегърна. Първата ни Коледа прекарахме в болницата. Но бяхме заедно. 

Имахме една страхотна година, тя растеше, развиваше се, а ние й се радвахме, ходехме на ежемесечни прегледи и нещата изглеждаха нормални. 
Докато на 31.01.2023 г. след висока температура и тест, се оказа с грип А. Чрез устройството, с което я следим забелязахме отново висока сърдечна честота, и веднага се насочихме към Кардиологична болница. 
Приеха я по спешност в интензивно отделение и ни заявиха, че след ден-два ще ме приемат и мен, за да продължат да я наблюдават. Но по време на престоя й в болницата последва трети кардиогенен шок с честоти до 300 уд/мин. Може ли да си представите 300 пъти вашето сърце да бие за 1 единствена минута? Следващите 2 месеца бяха на постоянна борба за живот й.

Един ден ни извикаха за разговор и чухме най-страшните думи "съжаляваме, но бъдещата прогноза е лоша, детето Ви няма да живее, ние не можем да направим нищо повече за нея, освен да я поддържаме, докато не намерите място, където да я транспортирате".
С това лечението, което се провежда тук в България се изчерпва.
Но ето 2 месеца по-късно, макар и с влошаване на нейното общо здравословно състояние тя все още се бори за живота си. 
За съжаление сърцето й не работи правилно, не се съкращава, не изпомпва достатъчно кръв и с всеки изминал ден нещата се влошават. В момента продължава да е в болница, на поддържащи медикаменти - адреналин, допамин, коротроп. 

Единственият шанс тя да живее е трансплантация на ново сърчице.

Което ще бъде извършено на два етапа - първо поставяне на специална машина нар. "Berlin heart", което всъщност е мост между сегашното й състояние и втория етап - трансплантацията. 

За тези няколко месеца Кристин се бори и преживя много, а мечтите ни са толкова обикновени - да тича с другите деца, да се усмихва и радва на живота, да я заведем на Първия й учебен ден..

Криси има нужда от вашата помощ! За това мили хора, приятели, познати и непознати, молим Ви от сърце - помогнете ни да излекуваме детето си. 

Благодарим Ви и бъдете здрави!