Здравейте, приятели. Казвам се Христина и съм горда майка на две прекрасни създания Ангел и Кристиян. Следващите редове пиша със свито сърце, защото в годините до сега нашата битка не е спирала, благодарение на многото ангели, които ни подкрепят.
Ангел и неговия брат близнак са родени преждевременно в 31г.с. Поради ранното раждане Ачи получи усложнения - хидроцефалия и ретинопатия.

Първата му най-голяма битка беше да оцелее защото, шансовете за живот не бяха големи.

Втората битка беше за спасението на неговото зрение, едва 1,900кг той беше подложен на лазерна операция на очите, а една седмица по-късно и на мозъчна операция за поставяне на шънт, който да овладее хидроцефалията.

Така първата си Коледа той прекара на много километри от своето семейство в болничната стая. За жалост неговата битка не приключи с тези операции , след 2 месеца се установи, че поставения шънта не работи правилно, което налагаше повторна операция, която впоследствие наложи трета и накрая на четвъртата успяхме - клапата работеше правилно. Но не и тук не приключи неговата битка на 8 месечна възраст се постави и диагнозата Детска церебрална парализа- спастична квадрипареза. С тази диагноза се разбра, че битката ще е дълга и упорита. 2 години посещавахме рехабилитация в България, след което започнахме да посещаваме и специализиран център в Турция. Той вече е на 4 години. За 2 години той успя да покаже, че ще се бори с всички сили в тази битка, постигна много, но и много преживя. През изминалата 2021г. беше поставен бутолинов токсин на краката , след което за наш огромен шок направи епилептичен статус, който застраши живота му, той успя и победи, но след това посетихме и детски невролог, който постави и допълнителната диагноза Епилепсия. За наше щастие ефекта от манипулацията не закъсня и видяхме неговия огромен напредък, за кратко самостоятелен седеж, контролирани движения на краката и ръцете, контрол на главата. За жалост една година по-късно, за да може той да надгради над постигнатото е нужна нова интервенция, като тя ще бъде съчетана с отпускане на ръцете и краката . За краткия период от 4 години той има 7 операции, като последната беше през месец март тази година, тя беше на очите, защото поради неврогичното заболяване неговото зрение беше застрашено, за наше щастие всичко мина успешно , като това за пореден път ни доказва че Ачи е изпълнен с жажда за живот и целеустремение един ден да бъде самостоятелен и да играе със своето братче и връстниците си. През този труден път преминахме с подкрепата на много хора, но за жалост, за да можем да продължим се надяваме още много хора да подкрепят нашата слънчева усмивка и да се радваме заедно на всяка една негова малка победа.