Здравейте!

Казвам се Десислава и пиша тези редове със сълзи на очи и страшна мъка в сърцето! Аз съм майка на 41 години, но от три години насам нямам и един бял ден. Три години се лутам в търсене на диагноза, но за съжаление вече нямам физическата възможност да обикалям болници и сили да продължа!

Навсякъде ми казват - “за мултидисциплинарен екип си”, но тук в България такъв не може да бъде сформиран. Ето я моята история…

През 2021 година родих прекрасно момиченце със секцио и животът ми се обърна след раждането и прекаран вирус! С множество имунологични, хематологични и неврологични отклонения съм… Живея в адски болки, в постоянни страдания и непрекъснато поддържам висока температура. Трудно ходя, поради неврологичните отклонения имам отклонения и във всички системи… Тежа 38 килограма, сила нямам, здраве нямам, време нямам… а имам ужасно много отклонения…. Вече десет месеца аз не мога да се храня. Налага се да приемам само течни храни и то с вода, защото преглъщането ми е затрудненo, като медицинска сестра знам, че без да мога да се храня нямам шанс да се преборя със заболяването и да се вдигна на крака.

Имам проблеми с червата, изтъняване на кожата, загуба на мускулна маса, а от биопсиите излиза, че имам атрофия на кожа, подкожие и мускули, секреция на лимфоцити. Биопсията на червата показва, че те също секретират с (20-в устната кухина също - това не го разбирам). С рейноподобен синдром съм, но на фона на изключително завишените ревматоидни фактори, лекарите не могат да категоризират точно автоимунно заболяване или имунопролиферативно заболяване имам.

Намерих болница в Турция и така изпратихме всички документи, образни диагностики и изследвания. От болницата са категорични, че съм за множество изследвания, които в България не могат да се направят и определено съм случай за екип от много специалисти. Смятат, че могат да намерят диагноза, лечение и спасение..

И тук идва молбата ми, хора! Нямам никакво време, а офертата от болницата възлиза на 25 000 евро, които аз нямам.. За мен те са жизненоважни, но не само за мен - искам дъщеря ми да има майка!

Тя е толкова малка, а аз мечтая - да бъда до нея, да я видя как расте, да я науча на всичко за живота, да има подкрепа от Мама, да я направя добър и стойностен човек…

Искам да и предам това, което нося в душата си, мечтая всяка нощ да чувам думите “Обичам те със сърцето си, Мамо…” Признавам - пиша писма на дъщеря си, защото не знам докога ще я виждам и ще присъствам в живота й! А така искам… искам само да живея, да ме има до нея! Нямам право да се предавам сега, когато чаках толкова дълго! За съжаление в България не се получава и се налага да моля за вашата подкрепа… Моля ви за помощ, хора! Всички вас, кой колкото може, моля ви, помогнете! Помогнете на една майка да оживее, за да има на кого детето и да каже утре “Мамо”…..