Когато животът те дари с най-големия подарък и едновременно с това ти удари шамар, от който не можеш да се изправиш на крака.

Здравейте. Казвам се Йоана, на 38 година, майка на две прекрасни деца - момченце на шест години и новородено момиченце.

Моята история за борбата с рака започна напълно неочаквано, без никакво предисвестие, в един от най-щастливите мигове от живота ми - моментът в който очаквах своето второ дете.

В края на миналата година, в шести месец от бремеността ми, започнах да изпитвам болки в гърба, които отдавах на растящия в мен живот. По време на Коледните празници болката стана нетърпима и се наложи да тръгна по лекари. След цял ден прекаран между кабинети и спешни отделения, различни прегледи и никакво облекчение, бях приета за проследяване и допълнителни скенери. Още на следващия ден, след ехография, животът ми се срина тотално. Първоначалната диагноза "бъбречна криза" беше заменена от сигурна и напреднала фаза на рак на дебелото черво с метастази в черния дроб.

Следваха още дни в болницата без никакво облекчение на болките и множество инвазивни изследвания, докато лекарите заключиха, че лечение може да бъде възможно само след раждане на бебето, което трябва да стане в най-кратък срок поради агресивността на рака. И така, едва в началото на седми месец, се роди моята малка принцеса. Цената, която платих за нейния живот беше пълно изтощение на моя организъм и прогресивно влошаване на състоянието ми.

Докато един ден, след поредната консултация и изследвания, лекарите отказаха да започнат лечение с химиотерапия поради крайно влошеното ми състояние. Тогава направихме това, което беше единственият ни избор - бях прекарана в тежко състояние с линейка в Турция, където моят лекар спасител ни вдъхна надежда и реши да поеме риск с мен.

Днес, след няколко химиотерапии, аз вече отново съм на крака, успявам да вървя и отново имам вяра, че животът ми ще продължи. Но това е само началото на едно много дълго и скъпо лечение, което трябва да проведа в Турция, а след това да претърпя и операция, за да се преборя за живота си.

До сега семейството ми успя да се справи с финансирането на лечението ми, но вече изпитваме затруднения поради честотата на химиотерапиите, които са на всеки петнадесет дни.

Ще ви бъда благодарна ако успеете да ми помогнете - всеки малък жест дори от ваша страна ще ме отведе една стъпка по близо към оздравяването и моите две слънца, които да растат с майка си. Благодаря!