Да спасим Крис

Болестта се върна с още по-голяма сила..Това е изключително опасно и застрашаващо живота на Крис.

Кристиан е на 18 години. Всичко започва в началото на месец май. Кристиан получава подуване на лимфните възли и схващане от лявата страна на врата. Оплаква се от отпадналост и втрисане. През това време се провеждат държавните зрелостни изпити, на които Крис отива в не добро здравословно състояние. Въпреки това резултатите от тях са отлични.

По скалпа му се образуват множество подутини, които нарастват с дни. От направени кръвни изследвания се установи, че има наличие на антитела за протичаща вирусна инфекция Мононуклеоза. Започва и лека, суха кашлица. Направена е рентгенова снимка, от която се установява плеврален излив в лавата част на белия дроб. Кристиан постъпва във Военномедицинска академия, където извършват пункция на белия дроб за да се изведе събралата се вода. Направен е скенер на цялото тяло, от който личи образувание между гърдите с размер 10 на 10 сантиметра.

След няколко дни от изписването от Военномедицинска академия, Крис по спешност постъпва в Аджибадем Сити Клиник с оплакване от непрекъснато повръщане. Там извършват биопсия на образованието в гърдите. Прегледан е от хематолог, който назначава кръвни изследвания. След няколко дни, когато са готови резултатите от тях разбираме тежката диагноза за Остра Т-лимфобластна лимфом левкемия. Много спешно бива транспортиран в СБАЛХЗ. Там бързо бива стабилизиран и стартира лечение с химиотерапия.

Още след първия курс от химиотерапията, се постига ремисия на болестта. Следва втори курс, по време на който се получават непредвидени усложнения. Курсът е прекъснат, докато не се стабилизира. Крис отново се връща в болницата за продължаване на лечението. На 21.10. е изписан от болницата с планирано постъпване отново на 11.11. По време на престоя вкъщи, Крис вдига висока температура и на 31.10. по спешност се връща в болницата. С голямо съжаление, след извършване на необходимите изследвания, се установява, че е налице рецидив на болестта в много голяма степен. Това е изключително опасно и застрашаващо живота на Крис. Получилият се рецидив на болестта страшно много ни разтревожи. Появи се главоболие, причерняване и силен световъртеж. Няколко дни Крис се измъчва от непрекъснато, много силно гадене и повръщане. Въпреки приеманите медикаменти тези симптоми, с неизвестен характер, не се повлияха.

Разбирайки за клиника за успешно лечение на хематологични заболявания в Турция, решихме да продължим лечението там. Това, което разбрахме от изминалата вече половин година в борба с това коварно, агресивно заболяване, е, че всичко се случва много бързо и непредвидимо. Затова е от изключително значение за живота на нашето дете възможно най-скоро да бъде транспортиран.

Тъй като сумата, необходима за лечението, е непосилна за нас, се обръщаме към всички вас, добри хора, с молба за помощ, за излекуването на Крис.

Благодарим на всички, които ще ни подкрепят и ще направят възможно Крис да има бъдеще!