Да помогнем на Тодор

ТОДОР ТРЯБВАШЕ ДА БРОИ ДНИТЕ ДО РАЖДАНЕТО НА ПЪРВОТО СИ ДЕТЕ. ВМЕСТО ТОВА ДО СКОРО БЕШЕ В КОМА, А ДНЕС ВСЕ ОЩЕ ВОДИ БИТКА ЗА ЖИВОТА СИ.

Здравейте, аз съм Катя – майката на Тодор. Синът ми е на 26 години, от град Правец, и работи като полицай в местното районно управление. Заедно с приятелката си Павлина очакват първото си дете в началото на февруари. Вместо да се подготвя за момента, в който ще стане татко, днес Тодор води най-тежката битка в живота си.

На 18 юли 2026 г. той претърпя тежък инцидент с АТВ. Получи тежка черепно-мозъчна травма, фрактура на черепа, вътречерепни кръвоизливи, хематом и мозъчен оток. Наложиха се лечение в реанимация, апаратна вентилация и три операции в УМБАЛ „Св. Анна – София“.

Около 15 дни Тодор беше в медикаментозна кома. Днес вече не е в кома, но все още не е контактен. Като усложнение се появи хидроцефалия. Лявата страна на тялото му е неподвижна, а десните крайници движи спонтанно. След дългото залежаване организмът му е силно отслабен, а мускулатурата му постепенно атрофира.

Сега започва следващата битка – тази за възстановяването му.

Тодор се нуждае от специализирано лечение, интензивно наблюдение и продължителна рехабилитация в болница в Истанбул. Заради тежкото му състояние се налага да бъде транспортиран от София до Истанбул с въздушна линейка.

Разходите са непосилни за нашето семейство – само един ден в интензивното отделение струва 2500 евро. А никой не може да каже колко дълго ще продължат лечението и възстановяването му.

Като майка ви моля – помогнете ми да дам шанс на сина си. Тодор има за какво да се бори. У дома го чака Павлина, а съвсем скоро на бял свят ще се появи и тяхното дете. Искам един ден това дете да познава своя татко не само от снимки и разкази, а да го има до себе си. 

Всяко дарение е помощ. А ако не можете да дарите, моля ви, споделете историята на Тодор.