От една страдаща майка

Вечер седя на леглото и просто гледам kak cnuш Йоана и сърцето ми се разкъсва.

Усещам малката ти ръчичка как трепери в моята.

Ти си толкова крехка, толкова невинна, и си била принудена да водиш битки, koumo никое дете не трябва да знае. Виждам

белезите от операциите, усещам, че понякога искаш да крещиш.

Като твоя майка ми ce ucka да можех да премахна всичката болка, и да я нося сама, но не мога. И тази безпомощност е най- тежката болка, която някога съм познавала.

Всичко това през годините вече ме разбива по начини, които не мога да обясня. Всяко посещение в болница, всяка безсънна нощ ми напомня, че не мога да те спася сама, мое малко щурче. 

И ти шепна:

"Силна си, любов моя, ще преминеш и през това" , но в действителност и на себе си го шепна надявайки се да мога ga повярвам и аз.