Да помогнем на Деян да види дъщеря си как расте

На 33 години съм и имам тумор на панкреаса, който лекарите не успяха да премахнат. Най-големият ми страх е, че няма да видя как расте детето ми.

Съвсем наскоро се ожених. Имам детенце на три години, което има нужда от своя баща. Вместо да се радвам на семейството си, днес се боря с тежка онкологична диагноза. Откриха ми нискодиференциран невроендокринен тумор на главата на панкреаса с метастази в черния дроб. Претърпях операция, но хирурзите не успяха да премахнат основния тумор. Сега имам възможност за нова операция в чужбина, но необходимите средства са непосилни за семейството ми.

Здравейте, мили хора!

Казвам се Деян и съм само на 33 години. Никога не съм си представял, че на тази възраст ще трябва да се боря за живота си и да моля непознати хора за помощ.

Доскоро имах съвсем обикновени мечти. Да бъда здрав, да работя, да се грижа за семейството си и да отгледаме детето си заедно със съпругата ми. Съвсем наскоро сключихме брак и вярвахме, че най-хубавите години тепърва предстоят.

Но една диагноза промени всичко.

Лекарите откриха нискодиференциран невроендокринен тумор в главата на панкреаса, с разсейки в черния дроб. Трудно е да опиша какво изпитах, когато разбрах, че имам рак. Първата ми мисъл не беше за мен. Помислих за детето си, което е едва на три години, и за съпругата ми, с която съвсем скоро си обещахме да бъдем заедно през целия си живот.

Претърпях операция в България. Хирурзите успяха да отстранят метастазите в черния дроб, но първичният тумор в панкреаса остана, защото не беше възможно да бъде премахнат по време на операцията.

След това ми препоръчаха химиотерапия.

Не мога да опиша колко тежко е да преминеш през операция с надеждата, че болестта ще бъде отстранена, а след това да разбереш, че туморът все още е в тялото ти.

Но не искам да се отказвам. Имам толкова много причини да продължа да се боря.

След изписването ми от болницата потърсихме мнението на специалисти извън България. След проведените консултации лекарите смятат, че след необходимата подготовка има възможност да бъде извършена нова операция за отстраняване на тумора.

Предвижда се операцията да бъде направена до края на месеца.

Това е възможност, за която се хващам с цялата си надежда. Знам, че ми предстои още един тежък път, но съм готов да премина през него, за да имам шанс да остана до хората, които обичам.

Най-много ме боли, когато погледна детето си.

То е само на три години. Още не разбира колко сериозно е заболяването ми. Иска да играем, да бъдем заедно, да го прегръщам и да съм до него.

А аз понякога се страхувам да мисля за бъдещето.

Ще бъда ли до детето си, когато тръгне на училище? Ще мога ли да го хвана за ръка в първия учебен ден? Ще имам ли възможност да го видя как пораства?

Това са въпроси, които никой баща на 33 години не иска да си задава.

Не мечтая за нещо необикновено. Искам да имам време със семейството си. Да бъда съпруг и баща, да работя, да се прибирам вкъщи и да се радвам на малките неща, които доскоро приемах за даденост.

За съжаление, лечението в чужбина е свързано с огромни разходи. Необходими са средства за консултации, медицински изследвания, операция, болничен престой и последващо лечение.

Сами не можем да се справим с тази сума, а времето за подготовка на операцията е ограничено.

Затова днес се обръщам към вас с молба за помощ.

Моля ви, помогнете ми да получа шанс за лечение. Помогнете ми да бъда до съпругата си и да видя как расте детето ни.

Всяко дарение ще ни доближи до необходимата сума. Ако нямате възможност да помогнете финансово, моля ви, споделете историята ми. Може би тя ще достигне до човек, който има възможност да подаде ръка.

На 33 години съм. Тепърва трябваше да градя живота си, а днес се боря за възможността да продължа да бъда част от него.

Искам един ден да изпратя детето си на училище, да го прегърна и да му кажа колко много го обичам. Моля ви, помогнете ми да имам този шанс.

Благодаря от сърце на всеки, който ще застане до мен и семейството ми в този тежък момент.