Здравейте, казвам се Деница и съм майка на едно прекрасно момиченце. Казва се Александра на 6 годинки - жизнено, игриво дете и много щуро.

За съжаление съдбата ни предостави пред изпитание, което не сме очаквали и не сме и мислили, че ще ни се случи. Точно както всеки нормален човек. Но миналата година октомври месец диагностицираха малкото ни детенце с остра лимфобластна B-клетъчна левкемия.

Започнахме лечение в град София - болница Царица-Йоана Исул. Всичко вървеше добре, тя се чувстваше добре по време на всички курсове проведени с химиотерапия.

Но нещата се преобърнаха за миг!

За съжаление при контролна милграма, направена на 23.11.2023г се оказа, че отново има нисък процент бласти. Което на този етап на лечение не е добре. Започна се имуностимулиращ курс в същата болница, същото отделение, с който с този курс трябва отново да влезе в ремисия.

И да се замине, за да довърши лечението си - за трансплантация на стволови клетки. Което на този етап е неизбежно без направа на тази трансплантация.

Ракът не подбира, не дискриминира, не се вълнува, че обичаш детето си повече от всичко на този свят… Не се влияе също и от това колко си богат или беден. Може да се случи на всеки в един миг, след който целият свят се срива и ни променя завинаги.

Този миг поставя началото на жестока битка, съпътствана от тежка физическа болка и безмилостна социална изолация. Ракът е крадец. Той краде безгрижното детство, приятелите, облика. Отнема на децата ни всичко, което обичат да правят. То е изместено от безкрайни дни на болка, понякога и на отчаяние. 

Моля ви, мили хора, подкрепете ме, за да спася детето си! Благодаря ви от сърце!

Искрено ваша, мама Дени.