Здравейте, добри хора!

Бояна се роди 1 килограм в края на шестия месец на 23.02.21 г. Прибра се за малко у дома на Великден, чукнахме се с яйца, преглътнахме няколко залъка козунак и потеглихме за следващата болница. 

Тя - само три месеца живот, аз - само три дни с нея и вече влиза в следващата си битка за оцеляване. Едва я виждам, прекосявайки коридора на носилка и упоена. Задушава ме гъста мъгла на безсилие в дните, когато земята се пробужда, синигери багрят въздуха и отвъд белите болнични стени лъха на живот.

Първият й рожден ден идва с диагноза Церебрална парализа. За онези от вас, които не са запознати от първо лице с диагнозата: тя представлява увреждане на мускулно-скелетната система. Краката ми се подкосяват. Искам да ги отрежа и да й ги дам. Но тогава кой ще бяга след нея? Защото вярвам, че тя ще може да ходи един ден, както повечето деца. Може би, няма да стане олимпийски шампион по лека атлетика, но ще може да ми простира прането и ще готви превъзходно!

Досега преминахме през много неща заедно: тя, аз и всички замесени. Кръвоизлив в мозъка, кръвоизлив в белите дробове, тежка жълтеница, хирургична интервенция на краката и ръцете в Сърбия, лазерна операция на очите в Токуда, поради настъпила ретинопатия в трети стадий, преди отлепяне на ретината, десет курса с по десетдневна рехабилитация и многобройни боледувания, типични за всички деца с нисък имунитет и недоравити вътрешни органи.

Нужните средства ще платят три интензивни рехабилитационни курса, планирани да се случат през следващите 12 месеца. И двете съзнаваме, че на тази платформа има изключително много важни кампании, а ние се борим „само“ да прохождане. Затова ако бихте искали да направите заедно с нас КРАЧКА НАПРЕД С БОЯНА, моля, подкрепете ни.