Ракът не чака. Аз съм баща на две деца.

Най-трудно ми е, когато погледна децата си. Те са още малки. Искам да бъда до тях, когато растат. Искам да ги водя на училище, да ги прегръщам и да чувам как ме наричат „татко“ още много години.Не знам как човек трябва да напише такъв текст. Знам само, че съм на 38 години, имам две малки деца и ракът вече е стигнал до белите ми дробове.

Всичко започна в началото на юни с болки в кръста и крака. Постъпих в болница и започнаха да ме лекуват, но вместо да се подобрявам, болките продължаваха.Мина цял месец в обикаляне по болници и невролози. Накрая ми направиха ЯМР и откриха тумор в тазобедрената кост.След това още месец и половина чакахме биопсии, изследвания и резултати, за да разберем какво точно се случва.

Диагнозата е Сарком на Юинг рядък и агресивен рак. Докато чакахме, туморът се е увеличил. Изследванията показаха, че е обхванал част от таза и околните мускули и вече има разсейки в белите дробове.Това е моментът, в който разбираш, че нямаш време за губене. Започнах лечение в България, за да се спре поне временно развитието на болестта. Лекарите ни посъветваха да потърсим специализиран център в чужбина, който има опит с този вид рак.

Намерихме възможност за лечение в Истанбул. Но за нашето семейство тази сума е непосилна. Никой не може да каже колко дълго ще продължи всичко и какви допълнителни процедури, изследвания и лекарства ще бъдат необходими. 

Не искам децата ми да останат без баща.
Затова днес моля за помощ. Не защото ми е лесно, а защото сам няма да успея.Моля ви, помогнете ми да започна лечението навреме.Искам само шанс да се върна при децата си.