Моля ви,помогнете ми да продължа да живея!

Моля ви, помогнете ми да продължа да живея

Здравейте, добри хора.

Днес заставам пред вас не с гордост, а с последната надежда, която ми е останала.

Моля ви за помощ, защото искам да живея. Искам да остана до хората, които обичам. Искам да видя децата си. Искам да имам шанс за утре.

В момента съм далеч от дома, далеч от мама, семейството и близките си. Всеки ден се опитвам да преглътна болката от това разстояние, но най-тежко ми е, когато виждам, че децата ми имат нужда от мен, а аз не мога просто да ги прегърна и да им кажа: „Мама е тук.“

Претърпях операция, която в България не беше възможна. Дойдох с надеждата, че тук ще получа шанс да продължа борбата си с рака.

Но след операцията настъпиха тежки усложнения. Боря се с непоносими болки по цялото тяло. Получих тромбоза и перфорация на уретера, развиха се инфекции и състоянието ми трябва постоянно да бъде наблюдавано и овладявано навреме.

Всеки ден съм с висока температура. Организмът ми продължава да се бори с усложненията и инфекциите, а лекарите трябва постоянно да следят състоянието ми и да реагират своевременно.

А зад всичко това стои и най-голямата ми битка — ракът.

Туморът, който лекарите откриха, беше голям и агресивен. Не е било възможно да бъде отстранен напълно. Затова времето е от огромно значение. Трябва да продължа основното си лечение възможно най-скоро.

Но за да стигна до него, първо трябва да бъдат овладени усложненията след операцията.

Сумата, която успяхме да съберем до този момент, вече се изчерпа. За съжаление, лечението ми не е приключило и нуждата от средства става все по-спешна.

Само престоят ми в болницата е около 1500 € на ден. Всеки изминал ден носи нови разходи за болнично лечение, изследвания, медикаменти и медицински грижи.

Това е сума, която аз и семейството ми вече не можем да поемем сами.

Аз вече не се боря само с болестта. Боря се с болката. С високата температура. Със страха. С безсилието. С разстоянието от дома. С мисълта, че може да не успея да се върна при децата си.

И въпреки всичко не искам да се отказвам.

Не искам децата ми да растат със спомена за майка си като за човек, който просто е изчезнал от живота им. Искам да бъда там. Искам да ги видя как растат. Искам да ги прегърна. Искам отново да имам обикновени дни — дни, които днес изглеждат като най-голямото богатство на света.

Затова днес отново ви моля:

Не ме оставяйте сама в тази битка.

Всяка помощ — малка или голяма — може да се превърне в още един ден лечение, още една стъпка напред, още една възможност да се върна при децата си.

Моля ви, помогнете ми да продължа да живея.

Помогнете ми да се върна при децата си. ❤️