Здравейте, аз съм Юлия Георгиева и съм майка на Александър Георгиев, който сега е на шестнайсет години. През 2014-та, когато Сашко беше само на осем годинки, претърпя инцидент с колелото си, вследствие на което прекара четири месеца в кома.
Първите два месеца беше в УМБАЛ Канев в гр. Русе, а остатъка от времето прекара в Пирогов.
В УМБАЛ Канев на Сашко бяха направени две мозъчни операции, поставиха му и трахеостома (сонда в трахеята, която буквално дишаше вместо него). Лекарите не даваха надежди, че някога ще излезе от кома, но до последно не спрях да вярвам, че ще оживее.
След това се наложи да бъде транспортиран в Пирогов. Там претърпя още две мозъчни операции.
Когато излезе от кома, беше изцяло парализиран. Наложи се да заминем за клиника Helios Clinic в Бранденбург, Германия, където прекарахме 365 дни, с помощта на Фонда за лечение на деца в чужбина. Там на Сашко поставиха гастростома (сонда в корема, чрез която да се храни). Впоследствие бяха извършени множество процедури по рехабилитация. Успяхме да достигнем положение, в което Сашко започна да се движи с помощта на проходилка.
Три пъти ходихме двамата, Сашко и аз, с колата ни до Русия и Сърбия за последващи операции (фибротомия), които досега успяваха да поддържат нивото, до което се беше възстановил. За жалост, след последната хирургична интервенция се оказа, че вече не може да му се помага по този начин.
Възстановителният процес продължава и до днес, но ако не се извърши една последна гръбначна операция, състоянието на Сашко ще започне да се влошава прогресивно, като прогнозите са мрачни: пълен регрес на всичко, което постигна до момента с неимоверни усилия. Операцията се нарича селективна дорзална ризотомия, която не се прави в България. Европейските клиники, с които сме се свързали към момента, категорично отказаха. НЗОК, за жалост, също ни отказа след 2 години борба с тях. Заявлението ми към тях датира от май, 2021, а причината за отказа е, че не работят с клиники извън Европейския съюз.
Единственият шанс на Сашко е в ръцете на лекарския екип на д-р Тей Парк от Детската болница в Сейнт Луис, САЩ, които се съгласиха да извършат операцията. Дадоха ни дата за началото на юли.
Но предвид всичките препятствия и болка, през които преминахме, за жалост, изчерпах възможностите си да ползвам помощ от роднини и приятели, които бяха до мен през целия ни път, а сумата за операцията е непосилна за семейството ми – спешно са необходими 93 000 лева.
Коства ми много време да преодолея себе си и да се обърна към Вас за помощ, защото знам, че държавата ни трябва да се погрижи за децата си, но също знам, че ние сме сърцето на тази наша България и заедно помагаме на чудесата да се случват. От все сърце благодаря на всички, които четат това, споделят го и подаряват частичка надежда на Сашко!