Новини от Турция
News from Turkey
4-ти јуни 2024
Здравейте, добри хора!
С цялата мъка и надежда, стаени в майчиното ми сърце, ви моля – помогнете на детенцето ми Никол да оживее!
Казвам се Ирина и съм майка на 8-годишното ни момиченце Никол. До скоро животът на семейство ни беше спокоен и съвсем обикновен, очаквахме лятната ваканция, която щяхме да прекарваме заедно в игри и разходки с Никол и нейното братче на 7 месеца. Никога не съм допускала, че животът ни може да се преобърне само за един миг. За нас това се случи на 20-ти май, когато чухме лекарите да изричат страшните думи: „злокачествен тумор”.
Всичко започна през декември, когато забелязахме близо до ключицата на Никол една подутина като топче.
Изплашихме се и незабавно посетихме онкологичен хирург. След обстойни прегледи и изследвания в Хасково и София, лекарите ни успокоиха, че не е опасно и може да се оперира само ако пречи на детето. Въпреки успокоенията на лекарите, не спирахме да се притеснявахме.
Образуванието започна да нараства и в последствие да я боли. Отидохме при специалисти в Пловдив. Там се усъмниха,че може би е злокачествено. След дълга операция и резултати от биопсията, ни съобщиха, че е злокачествен тумор, който се намира под гръдния кош и мишницата и стига чак до белия дроб.
При първа възможност заминахме за Турция, но там лекарите се съмняват,че диагнозата, поставена в България е погрешна- съмняват се че е Сарком на
меките тъкани. Правят всички изследвания наново, но тъй като туморът бързо нараства и през него минава голям кръвоносен съд, започва лечение с химио и лъче терапии. А след това ще се извърши операция.
Всичко, което преживяваме през последните две седмици е шок, ужас и кошмар, от който безуспешно се опитваме да се събудим.
Всеки ден плача, не мога да се храня и да пия вода,не мога да преглъщам от тази болезнена буца в гърлото. Мисълта за това, което ни предстои, пронизва тялото ми с мъка всеки ден.
Събуждам се нощем и лошите мислите прогонват съня до сутринта.
Николче има дълга и красива косичка. Започнах да й разказвам как при някои дечица, които се лекуват, пада косичката, че ако трябва ще я
подстрижем и ще направим перука от нейната коса. А тя плаче и пита: как така?
Как един родител да подготви детето си за този труден път, като самия той не знае как ще издържи?
Вярваме и се молим всеки ден, че ще преборим болестта. Николче пак ще си играе с приятелчета, ще рисува и ще спортува. Пак ще се усмихва и ще мечтае и всички ще се приберем живи и здрави удома.
Единствената надежда Никол да бъде отново здрава ни дават лекари от клиниката в Турция, но лечението там е немислимо скъпо, сумите са огромни и непосилни за нашето семейство.
Затова се обръщаме към всички вас с надеждата, че ще бъдете ангелите, от които Никол се нуждае, за да премине през този труден път. Моля ви, не ни
оставяйте сами в борбата!
Hello, good people! With all the grief and hope in my mother's heart, I ask you - help my baby Nicole to live! My name is Irina and I am the mother of our 8-year-old girl Nicole. Until recently our family life was calm and quite ordinary, we were looking forward to the summer holidays which we would spend together playing and walking with Nicole and her 7 months old brother. I never assumed that our lives could turn upside down in just a moment. For us, it happened on May 20 when we heard the doctors utter the scary words, "malignant tumor." It all started in December when we noticed a bump near Nicole's collarbone like a marble. We freaked out and immediately visited an oncologic surgeon. After thorough examinations and tests in Haskovo and Sofia, the doctors reassured us that it was not dangerous and could only be operated on if it was disturbing the child. Despite the doctors' reassurances, we kept worrying. The growth began to grow and eventually hurt her. We went to specialists in Plovdiv. There they doubted,that maybe it was malignant. After a long operation and biopsy results, we were told that it was a malignant tumour, which was located under the chest and armpit and reached all the way to the lung. We went to Turkey at the first opportunity, but the doctors there doubted that the diagnosis made in Bulgaria was wrong - they doubted that it was a soft tissue sarcoma. They re-did all the tests, but as the tumour was growing rapidly and had a large blood vessel running through it, they started treatment with chemo and radiotherapy. And then surgery will be performed. Everything we have been experiencing for the past two weeks has been shock, horror and a nightmare that we are trying unsuccessfully to wake up from. I cry every day, can't eat or drink water,can't swallow from this painful lump in my throat. The thought of what is to come pierces my body with anguish every day. I wake up at night and the bad thoughts chase away sleep until morning. Nicole has long and beautiful hair. I started to tell her how some kids who get treated have their hair fall out, that if we have to we will cut it and make a wig out of her hair. And she cries and asks: how can a parent prepare his child for this difficult time, when he himself does not know how he will endure? We believe and pray every day that we will overcome the disease. Nikolche will play with friends, draw and play sports again. He will smile and dream again and we will all go home alive and well. The only hope for Nicole to be healthy again is given to us by the doctors at the clinic in Turkey, but the treatment there is unthinkably expensive, the amounts are huge and unaffordable for our family. So we turn to all of you in the hope that you will be the angels that Nicole needs to get through this difficult time. Please don't leave us alone in the struggle!
Моля Ви, спешно помогнете на малката Никол
Please, urgently help little Nicole
9098 Донатори
Корисник
MK
English
Български
Română
Türkçe
Polski
Deutsch
Español
