Със сълзи в очите и трепет в сърцето седя пред компютъра, споделяйки с вас тази болезнена история за мен. Здравейте на всички, Трудно ми е да призная, но вече не мога да се скрия зад маската на силния човек, която се опитвам да бъда. Последните месеци бяха изключително тежки за мен.

Аз съм майка на прекрасна дъщеря, която се стреми към светло бъдеще, чрез образованието си. Тя е моят светъл лъч в мрака, но дори този лъч избледнява, когато гледам лицето й и си мисля за бъдещето, което сме изправени да изживеем. След като загубихме баща й преди години, отговорността за нея падна върху моите плещи, а средствата, които имам, са не големи и ограничени.

Борбата с прогресивния пародонтакс стана нещо повече от просто ежедневен стрес. Болката, която ме преследва, не ме напуска и вътрешно се чувствам разрушена. Но това, което най-много ме ужасява, е мисълта за това, че една ден може да се събудя без усмивка на лицето си. След като посетих стоматолога, страхът и безпокойството ми се усилиха.

Диагнозата беше ясна и безкомпромисна - възстановяване на двете челюсти, последвани от поставяне на импланти. Страхът от болката, страхът от процедурите и страхът от това, че може да загубя усмивката си завинаги, ме обгръща с безпокойство и отчаяние. Така стигам до вас, в търсене на надежда и помощ. Само с мисълта за това, че някой ще чуе моята молба, моето сърце намира малко утеха. Аз се нуждая от вашата подкрепа, вашите молитви и вашата дарителност, за да върна усмивката на лицето си и да продължа да бъда силна за дъщеря си.

На всеки, който прочете моята история, изпращам най-добри мисли и благословени желания. Моля ви, помогнете ми да върна светлината в живота си и да се усмихна отново. Благодаря ви от цялото си сърце.