Здравейте, добри хора!

Бяхме едно щастливо, весело и усмихнато семейство, докато на съпругата ми - жена на 48 год. лекарите не й поставиха тежката диагноза мултиформен глиобластом (рак на мозъка). Така започна нашата битка за живот.

Стефи е прекрасен човек, любяща майка и всеотдаен проподавател в Шуменски университет "Епископ Константин Преславски".

Операция в болница Токуда с доплащане за по-добра апаратура към операцията. С последваща лъче и химиотерапия в Плевен. Но след два месеца, туморът рецидивира и достигна размери, еднакви с тези преди опрерацията. Медицината в България бе безсилна и започнахме химиотерапия за наша сметка, внос от чужбина. Успяхме да овладеем кризистния етап, лечението продължи 10 месеца с много мълчание и неизвестни от страна на българското здравеопазване и лекари.

В началото на 2025 г., съпругата ми прекара тежкия вирус обхванал много области в страната ни. Състоянието и рязко се влоши, след което я приеха в болница и лекуваха по клична пътека 7 дни. Изписаха я парализа на лявата ръка и ляв крак. Мъките продължиха без какво и да е лечение. Лекарите ми предложиха хоспис, където да се грижат за съпругата ми, защото здравната система в България, не разполага с други възможности за лечение. Но как да оставиш млад човек в хоспис?

Наши близки ни подадоха контакт във водеща онкологична болница в Турция за консултация. След изпращане на цялата документация по заболяването, получихме обратен отговор за обнадеждаващо лечение. В рамките на 24 часа ни бяха направени пълни изследвания и образна диагностика. След консилиум от доктори специалисти на заболяването, ни предложиха химиотерапия, която не се практива в България. Кой би отказал последен шанс за живот?!? Естествено, че я приехме, но лечението ще бъде трудно и продължително за едно средно статистическо семейство в България.

Крайната сума е непосилна за нас и се надяваме на хора с големи сърца да ни помогнат. ПОМОГНЕТЕ да спрем сълзие в очите на тази млада жена и да и дадем надежда и шанс за живот!