Битката продължава

Майка ми… моето слънце, моята опора, човекът, който ме е учил на сила без думи – днес води най-жестоката битка. Битка с рак, който не просто се върна… а се разрасна, разпръсна се – метастази.

След всичките химиотерапии, след всяка капка надежда, която сме държали здраво в ръце, дойде моментът, в който тялото ѝ вече не отговаря на лечението. Стана резистентна. А тя… тя все още стои изправена. С уморени очи, но с дух, който не  отказва да се предаде.

Сега ѝ предстоят още шест химиотерапии. Още шест кръга от това изтощително пътуване, в което болката, страхът и надеждата вървят заедно. Гледам я – понякога тиха, понякога смела до бруталност – и се чудя как е възможно едно сърце да носи толкова много.

Тя не е просто болен човек. Тя е моята майка. Жената, която ми е пяла приспивни песни, когато съм била уплашена. А сега аз ѝ шепна думи на вяра, когато на нея ѝ е страшно.

Боли. Адски боли. Но няма да спра да вярвам. Няма да я оставя. Ще вървя до нея, с всяка стъпка, с всяко премигване, с всяко "всичко ще бъде наред", дори когато и двете знаем, че не сме сигурни.

Защото тя заслужава всяка възможност. Защото любовта ни не признава диагнози.