Fund for the Treatment of Children Abroad
Fund for the Treatment of Children Abroad
Заснемане на филм за изоставени къщи и манастири Making a film about abandoned houses and monasteries
Заснемане на филм за изоставени къщи и манастири Making a film about abandoned houses and monasteries
1 Donors
Документални филми с интервюта и снимков материал за изоставените старинни къщи, манастири, черкви и други. Целта е да жегна хората да не забравят и изоставят родните си къщи, да пазят духовното. Като се надявам и някоя телевизия да хареса филчетата и да ги излъчва. Посети нашият канал в ютуб на линка https://youtube.com/@partynewsbg?si=Pg5Qat4aQPdxzP3F
Ако нещата се случат няма да спра да правя документални филми за красивата ни България. Къщата има душа. Душата на къщата зачева с мечтите на човека да има свой дом. Оживява щом поставят основите й. Пулсът й следва първите звуци и светлини наоколо. Сърцето й се разтуптява за пръв път в стъклата на прозорците с всяка стъпка по пода, с всеки страх, с всеки смях в стаите. Звънти в тях. Там се отразява и усмивката на всяко човешко утро. Пак стъклата им онемяват от любов при всеки залез… Проблясъкът на прозорците, превърнали се в очи изпраща човека, когато просто тръгне на път или … завинаги. И къщата остава в очакване – вкопана в основите си, прегърнала през тях земята. Може би затова се чувства силна в дългото чакане за завръщане. Твърде дълго! А времето пътува през нея… Първо полубезнадеждно превива гръб покривът. Дали му тежи тази безбрежност на небето, която уж всеки ден дава надежда, в която вече не вярва? Напусто ли къщата страда от собствената си самота? От липса на човешки гласове и любов ли потъмняват прозорците? Така съвсем ослепяла от самота къщата накрая се отдава на собствената си печал. Осиротяла, тя губи ден по ден красотата си. Прозорците – очи са вече слепи за нея и пъстрото в двора, на улицата … Дълбоки бръчки-пукнатини набраздяват стените отвътре. Кърти се бялата им хубост, но остаряла, уморена от чакане дори и преди да рухне в своята печал, къщата чака. Чака някой, който пак да я обича като дом, каквато тя е искала и иска да бъде. Накрая рухва под тежестта на спомените и надеждите си, а душата й остава да тежи с пълна сила върху земята, от която се е родила и върху която е загубила душата си.
Всъщност … зависи, но както и да е. Поне едно е ясно в тази история. Къщата има душа. Носи нашата, човешката …
Documentary films with interviews and photos about the abandoned old houses, monasteries, churches, etc. The aim is to encourage people not to forget and abandon their native houses, to preserve the spiritual. I also hope that some TV will like the films and broadcast them. Visit our youtube channel at the link https://youtube.com/@partynewsbg?si=Pg5Qat4aQPdxzP3F
If things happen I will not stop making documentaries about our beautiful Bulgaria. The house has a soul. The soul of the house began with the dreams of a man to have his own home. It comes alive once they lay its foundation. Its pulse follows the first sounds and lights around. Her heart beats for the first time in the glass of the windows with every step on the floor, with every fear, with every laugh in the rooms. It rings in them. The smile of every human morning is reflected there. Again, their panes become numb with love at every sunset... The glimmer of windows turned into eyes sends a person away when they just set out on their journey or ... forever. And the house remains waiting - dug into its foundations, hugging the earth through them. Maybe that's why it feels strong in the long wait for return. Too long! And time travels through it... First the roof half-heartedly rolls back. Is it weighing on him this immensity of the sky that supposedly gives hope every day, which he no longer believes in? Does the house suffer in vain from its own loneliness? Do the windows darken for lack of human voices and love? So utterly blinded by loneliness, the house finally gives in to its own grief. Orphaned, it loses its beauty day by day. The windows-eyes are now blind to her and the motley in the courtyard, in the street ... Deep wrinkle-cracks furrow the walls inside. Their white loveliness curls, but aged, tired of waiting even before it collapses in its grief, the house waits. Waiting for someone to love it again as the home it wanted and wants to be. In the end, she collapses under the weight of her memories and her hopes, and her soul is left to weigh full force on the earth from which she was born and on which she lost her soul.
Actually ... it depends, but whatever. At least one thing is clear in this story. The house has a soul. It carries ours, the human ...
Easy to donate, accessibility to the news and full trust in us
It's easy to donate
6 easy ways to make your donation - bank card, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.
View report
In the News section you will find information from the initiators of the campaigns.
Trusted platform
PavelAndreev.ORG is the safest platform to organize your next campaign.