Помогнете

🥺СЕГА С ОГРОМНА МЪКА И ТЪГА ПИША ТЕЗИ РЕДОВЕ, ЗАЩОТО ЧАСТ ОТ ДУШАТА МИ ВЕЧЕ Я НЯМА 🥺… защото едното ми момче вече го няма.. защото другото ми момче търси братчето си всеки ден и всеки час, но той вече го няма…

Здравейте, мили хора с добри сърца!

Казвам се Стефан Диев - баща на Антъни и Денис и до скоро бях най-щастливия баща на две прекрасни момчета! Момчета - братчета близнаци! Винаги ръка за ръка, винаги заедно и винаги двама… Сега с огромна мъка и тъга пиша тези редове, защото част от душата ми вече я няма… защото едното ми момче вече го няма.. защото другото ми момче търси братчето си всеки ден и всеки час, но той вече го няма…

Антъни и неговото братче Денис бяха невероятни деца, те бяха толкова игриви, толкова палави, толкова заедно, толкова един за друг, истински братя близнаци! Денис носеше името на Денис Белята, но той наистина си беше Денис Белята! Когато някой го питаше как се казва - той отговаряше гордо Денис Белята и бързаше да представи и братчето му Антъни Бандерас (както аз ги наричах, за да ги забавлявам, а и ние също се забавлявахме всички заедно) макар, че Антъни искаше сам да се представи и също да чуе въпроса: “А ти как се казваш?” и той да отговори, но Денис си беше такъв - Той беше истински батко на Антъни, а разликата от раждането им беше просто една минутка! Бяхме едно щастливо семейство, грижихме се един за друг, помагахме си, бяхме едно цяло, докато не ни сполетя огромна трагедия.

Това лято бяхме на море, децата толкова бяха щастливи и радостни, че отиваме на море! Чакаха го с нетърпение, всеки ден питаха: “Мамо, тате, днес ли отиваме на морето?”, а ние все отговаряхме: “Още малко, още малко, другата седмица, утре…” Това утре дойде, искаше ми се да не беше идвало! Искаше ми се нещо да се случи, за да не идва това “Утре”… 

Пристигнахме на морето благополучно, Денис беше толкова щастлив, че е на морето, и дори не искаше да излиза от водата, колкото до Антъни, който все казваше: “Не, мръсно е! Искам на пясъка…”. Всичко беше повече от перфектно, дори прекрасно бих казал, защото виждах най-красивите и чисти усмивки на моите момчета! Времето мина, прекарахме си страхотно, по пътя на връщане у дома - момчетата спаха през целия път. Прибрахме се вкъщи, събрахме се със семейството ни - празнувахме деня на Света Мария Богородица, но за съжаление тогава започна целия ужас…

Денис вдигна температура и може би разви инфекция в някои от органите, но видимо беше само температурата. По спешност тръгнахме за болницата с обаждане към лекуващия лекар за тяхното заболяване, че пътуваме по спешност за болницата, защото Денис се чувства много зле, а като отговор получихме: “Защо ми се обаждате толкова рано, в момента спа, а смяната ми започва от 08:00ч.” И моментално затвори телефона, без дори да се интересува какво се случва и какво следва… Това е здравеопазването в нашата държавица България… малко по-късно, след изчакването на лекуващия лекар - той просто дойде да констатира смъртта на нашето момче.. Благодарим ти за всичко, което ни причини ДОКТОРЕ-убиец. Това е на кратко нашата история за момчетата ни!

За това, просто ви моля, УМОЛЯВАМ ВИ, помогнете ни да спасим другото ни момче! Умолявам ви, мили хора, помогнете ни да спасим всичкото, което ни остана… Антъни има нужда от вас, ние имаме нужда от вас… той е борбено момче, той е герой! Може би Денис се пожертва, за това Антъни да оздравее! Да се вземем в ръце, всички ЗАЕДНО и да спасим едно дете, което желае и мечтае за едно нормално детство, за един нормален ЖИВОТ! Нищичко не ми остана, нищо не искам повече от това, да видя момчето ми как тича и се смее сред приятели, деца, роднини и всички останали. Нищичко не искам в този живот, единствено искам момчето ми да е здраво и живо, и да го виждам как расте щастлив! 

Искам да благодаря и на всички, които са съпричастни с нас.. всички, които ни помагат и подкрепят в този труден за нас момент.

Моля всички други, които четат тези редове да се включат и ни помогнат да се справим със всичкото това зло, което ни сполетя. Молим ви да спасим живота на моето момче - Антъни! Знам, че можем… Заедно можем! И ще успеем! 

От сърцето, което ми остана…. 💔🙏