Васи отново се бори за живота си

Отново имаме нужда от помощ. Отново се борим за живота на Васи.

Аз съм майката му и днес пиша това със сърце, което се къса. Не вярвах, че някога отново ще преживея подобен ужас. Мислех, че най-страшното е зад нас. Мислех, че сме победили. Само преди няколко месеца държах детето си за ръка и слушах най-красивите думи в живота си, излекуван!От този ден започнахме да живеем наново. Васи тичаше, смееше се, мечтаеше за празници, за подаръци, за светлини, за живот извън болниците. Молех се никога повече да не мине през онова, което вече беше изстрадал.

Но през последните два месеца нещо започна да се променя. Показателите му падаха. Пътувахме постоянно до Турция. Лекарите правеха всичко възможно, а аз се убеждавах, че е временно. Че няма как да се повтори. Че не може отново.А вчера светът ми рухна. Лекарите произнесоха думите, които никоя майка не трябва да чува – болестта се е върнала. Нужна е спешна химиотерапия. Нужна е нова трансплантация. Няма време.

Това беше най-тежкият ден в живота ми. Моето дете, моето слънце, моят малък герой… Тъкмо започнахме да мечтаем. Тъкмо повярвахме, че животът ни се връща. Тъкмо говорехме за Коледа и той ме питаше какъв подарък ще получи.

А днес има само един подарък, който може да го спаси – шансът да живее. Той не иска играчки, дрехи или шоколади. Васи се нуждае от лечение, което е непосилно за нас. Нуждае се от още един шанс.
Преди няколко месеца благодарение на вас чудото се случи. Вие спасихте живота му. Вие му подарихте бъдеще. И днес отново имаме нужда от чудо.

Не моля за себе си. Моля за детето си. За едно малко момче, което иска да играе, да расте, да мечтае. Което не заслужава да се бори с болка и страх.

Моля ви. Помогнете ни да спасим Васи още веднъж. По Коледа стават чудеса. Вярвам, че това ще бъде нашето чудо

Нека тази Коледа бъде добра към него. Нека чудото, което всяко дете заслужава, да докосне и Васи. Моля ви – помогнете му да има своя шанс да живее