Новини 09.09.24

Здравейте, Днес ще разкажа малко по-подробно за всичко, през което премина Ева, при посещенията ни в болница “Аджъбадем” в Истанбул, Турция и за това, което ни предстои. В края на месец Май се свързах с представител на “Аджъбадем”, който ни насрочи среща с неврохирург за преглед. На 03.06 цялото семейство пътувахме за Истанбул за среща с доктор Гьокхан Бозкурт - неврохирург в същата болница. След като прегледа Ева, поради сериозността на положението й, той директно ни попита дали сме готови за животоспасяваща операция за премахване на целия тумор още на следващия ден, но поради липсата на средства се наложи да откажем, с изричното уточнение, че такава задължително трябва да бъде направена до 2 седмици. В същия ден се наложи да отседнем в хотел за една вечер, тъй като Ева и децата бяха много уморени от пътя и нямаше как да отпътуваме веднага обратно за България.

Разходите съответно бяха 350 евро за трансфер Пловдив-Истанбул-Пловдив, 150 евро за преглед в болницата и 100 евро за нощувката в хотела в Истанбул. Причината, поради която избрах тази болница и екипа на доктор Бозкурт, беше много проста - те, единствени от 10 болници в България и чужбина, даваха шанс за живот на Ева. В този момент тя беше в много тежко физическо и емоционално състояние, с пареза на десните крайници и затруднен говор и 10 сантиметров тумор в мозъка.

Веднага след прегледа говорих с група мои добри приятели и с тяхна помощ стартирахме кампания за събиране на средства в платформата на Павел Андреев. Два дни след като се прибрахме в България получих проформа фактура от болницата за налагащата се операция и всички разходи около болничното лечение на стойност 29 390 евро. В този изключително тежък момент буквално не знаех какво ще се случи, дали ще съберем парите навреме, дали състоянието на Ева ще позволи ново 6 часово пътуване, какво ще правя с двете дечица - те ми бяха едно от най-големите притеснения - дали да ги взема с нас, на кого да ги оставя да ги гледа. Общо взето сън не ме ловеше. Ева отказваше категорично да пътува отново, а за нова операция не даваше и дума да става, за това се наложи да вземя нещата в свои ръце и да действам. Тук искам да благодаря от цялото си сърце първо на приятелите ми, които бяха до мен в този труден момент, които ми вдъхваха кураж и ми даваха сили да не се предавам, въпреки ужаса, който преживяваме. Искам да благодаря на момчетата, които още докато Ева беше в болницата в България идваха до вкъщи, извеждаха децата на разходка, пазаруваха в магазина и дори ме придружиха на тържеството на Виктор в детската градина, в момента, когато майка му беше в интензивното отделение и не знаех дали ще се събуди. Благодаря на Господ, че тези хора са до нас и до днес и се превърнаха в семейството, което ми липсва страшно много. Искам също да благодаря и на служителите във фондацията на Павел Андреев за бързата им реакция, които ми звъняха всеки ден, за да питат как са Ева и децата. Огромна благодарност и на всички хора с големи сърца, заради които за по-малко от седмица събрахме сумата за операцията и успяхме да заминем отново за Истанбул - без вас вашата помощ Ева нямаше да оживее! Благодаря и на собствениците на търговски обекти, които се съгласиха да сложат кутии за събиране на средства в тях и на момчетата, които отделят от личното си време и отговарят за това събраните пари да стигат до нас! Благодаря също така на БТВ, които се свързаха с мен още в болницата и направихме едно доста емоционално интервю. Не на последно място, искам да благодаря и на хората от Фенклуб Локомотив Пловдив, Лаута Арми и всички черно-бели братя и сестри от различните групи, които ми вдъхват желание за живот и борба всеки един ден!

На 11-ти юни се върнахме в Турция за предоперативни изследвания, а на 12-ти Ева претърпя тежка деветчасова животоспасяваща операция, благодарение, на която целият тумор беше премахнат. Тези 9 часа бяха най-тежките в целия ми живот. Докато гледах празната стая, си дадох сметка колко много я обичам и че без нея няма да живея и един ден. Доктор Гоькхан ми каза, че ако сме били изчакали още 1 ден, е щяло да бъде фатално - още един знак, че някой горе иска момичето ми да живее! Тук искам да благодаря на доктор Гокхан Бозкурт и екипът му, който направиха и невъзможното, за да спасят съпругата ми! След операцията Ева беше в интензивното отделение за по-малко от 24 часа. Успях да я видя за 10 минути и благодаря на Господ, че ме позна и даже ми се усмихна. На следващия ден по обед я качиха в стаята и с децата бяхме най-щастливите хора на Земята - никога няма да забравя как тичахме от долния етаж, за да я видим. Състоянието й беше както преди операцията, което беше страхотна новина за нас при положение, че от главата й е изваден тумор с размера на малка бутилка. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) след операцията показа, че наистина всичко е изчистено и следва възстановяване. Поради факта, че Ева вдигаше температура, се наложи да се направят няколко допълнителни интервенции - три пъти й взеха течност от гръбнака за изследване и редуваха няколко различни вида антибиотици, придружени с постоянни чернодробни и кръвни изследвания. Поради това се наложи да удължим престоя си почти до края на месец Юни и да доплатим още 8900 евро. След като изследванията показаха, че няма повод за притеснение, доктор Бозкурт ни изписа с думите “Възхищавам ти се, че сам гледаш съпругата си и двете малки дечица, приберете се в България да си починете малко". За съжаление обаче, почивката беше мираж, тъй като всеки ден вкъщи беше страшна психическа и физическа борба, заради влошеното ментално състояние на Ева и нежеланието й да прави каквото и да е, било то пиене на течности или ставане от леглото. Това беше изключително тежък период за мен и децата и благодарение на приятелите ми успяхме някакси да се съхраним и да продължим напред. На 10-ти юли дойде време да се върнем в Турция за контролен преглед и провеждането на 45-дневен курс на лъче и химиотерапия на стойност 14 400 евро. Аз бях страшно притеснен - от една страна за това как Ева ще понесе терапията, от друга какво да правя с децата и на кого да ги оставя за толкова дълго време. В крайна сметка реших да ги взема с нас и отново всички дружно заминахме за Истанбул. В последствие това се оказа едно от най-правилните решения, защото по средата на престоя ни изпаднах в много тежка психологическа криза, с постоянни паник атаки и тревожност и единствено децата ми даваха сила да се боря. Благодаря на Ева, че ме дари с прекрасен син като Виктор, който гледаше, хранеше и утешаваше малката Божидарка през по-голямата част от деня! В началото на терапиите Ева беше доста нервна и след посещение при психиатър се наложи да започне курс с антидепресанти, които я поуспокоиха и даже започнахме да правим упражнения в хотела по един или два пъти дневно. Това й се отрази добре както психически, така и физически и за моя радост понесе терапиите що-годе нормално. Междувременно с постоянната си усмивка и приятелско отношение Ева се превърна в любимка на всички в отделението. Дори сестрите, които не отговаряха за нея се спираха да я поздравят и прегърнат.

На моменти виждах старата усмихната, позитивна и изключително добра към всички Евдокия, за която се ожених и това много мен радваше. След месец и половина лечението приключи и на 23-ти август се прибрахме в България. Ева все още е спокойна през повечето време, което ми даде възможност да подновим срещите с физиотерапевт и клиничен логопед. Благодарение на упражненията, които правихме в Турция, Ева вече става права и прави първи крачки сама. Физиотерапевтът казва, че това е огромен напредък и не трябва да спираме да вървим в тази посока. За съжаление още няма индикации за подобрение в дясната й ръка. Относно говорът й, иска да ми каже нещо, но й е трудно да намери думите. Логопедката й се надява, че с тренировки ще има подобрение, особено след като вече прави първи крачки. Тъй като вкъщи ми е доста трудно да се справям сам, се налага да потърся жена, която да ми помага в домакинството, защото вече силите ме изоставят, а грижите за Ева и децата ми отнемат цялото време и енергия.

От болницата ми изпратиха проформа фактура с предстоящите изключително важни операции на Ева за затваряне на черепа и поставяне на шънт за извеждане на течността от главата. Сумата е доста голяма - в размер на 67 000 евро. В комбинация с разходите за физиотерапевти, логопед, гледачка, психолог, лекарства и други належащи, започвам да се плаша, че точно, когато Ева започна да върви нагоре, парите няма да стигнат и ще сме изправени до стената. В средата на месец Октомври ни предстои контролен преглед при неврохирурга и лъчетерапевта, които ще определят кога точно ще се направят двете операции и дали ще са нужни допълнителни средства за лекарства и изследвания. Намираме се по средата на битката и от вашата помощ зависи дали ще я спечелим или не! Сам по себе си фактът, че Ева преживя три тежки операции, пареза на крайниците, затруднен говор и 45 дни лъчетерапия показва, че тя е изключително силна и борбена жена, че ще спечели тази битка и наградата да гледа как двете й дечица порастват! Моля ви, бъдете до нас и не ни забравяйте, защото без вашата помощ сме загубени!