ПОМОГНЕТЕ МИ, ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ!

Здравейте добри и мили хора!

Казвам се Глория на 29години съм. Обръщам се към всички Вас с молба за помощ. За съжаление живота понякога ни сблъсква с трудности,за които не сме готови. И така, как започна всичко....

От малка знаех, че мястото ми не е сред многото ''Нормално дишащи души''. Усещах природата по различен начин, усещах въздуха по различен начин, комуникирах по различен начин. Моят начин на комуникация с околните, преминава през ''Уникалното" ми сърце. Наричах го така още тогава, защото всякаш вътрешно усещах, че нещо с моето сърце не е наред. Дойде денят, в който Господ реши да ми разкрие, че на мен се пада да живея с диагноза, която е толкова рядко срещана в Целият свят.

А именно вродена сърдечна детска малформация -Аномалия на Ебщайн.

Една октомврийска вечер, моето сърце реши да спре. Но явно животът е устроен така, че добрите души трябва да изтърпят всички мъки и да разберат смисъла на живота си. Моят смисъл дойде от даденият ми втори шанс да живея. Тогава бях едва на 18годишна възраст и за мен беше толкова трудно да осъзная, че не мога да водя нормален начин на живот. Когато вдишах въздуха на своето ''прераждане'', когато успях да се замисля над всичко, което се случи, осъзнах само едно - ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ! Искам да живея както никога до сега!

Успях да завърша Философия и Психология, макар половината от обучението си, да бях принудена да прекарам в болница. Претърпяла съм 2 аблации на сърцето в Национална Кардиологична Болница в гр. София. Непрекъснато се налага да бъда под наблюдение и да се следи състоянието ми.

Мечтая да мога да се събудя и да усетя своето ''механично сърце'' както го наричам, че в следващите няколко години, то няма да ме предаде! Искам да имам възможността да имам семейство и да се радвам на всичко около себе си! Пътят на моята борба продължава и до днес.

Предстои ми операция на клапата на сърцето, която трябва да бъде направена в Турция и за мен и семейството ми, е непосилно да се справим с това. Вярвам, че не умираме когато настъпи смъртта, а когато спрем да се борим! Моята борба е постоянна и в този момент се нуждая от всички Вас, за да мога да заживея отново! Страх ме е, че ще си отида...

Моля Ви помогнете ми да живея, да продължа своят път и да мога един ден без страх да прегърна своето дете и да чуя божествените думи ''мила моя, мамо'' ...

Операцията трябва да се извърши възможно най-скоро и срокът, който Университетска болница КОЧ в Истанбул ни даде е само няколко месеца. Вярвам и знам, че ДОБРОТО ПОРАЖДА ДОБРО! Вярвам, че ще получа своят шанс да живея... Моята приказка и моят път е изрисуван вътре в моето ''механично'' сърце и само с ВАШАТА ПОМОЩ моето пътешествие няма да свърши! Благодаря от сърце и душа на всички вас , които ще се отзовете на молбата ми! Благодаря ви мили и добри хора!Вярвам , че с помоща на Бог и с вашата подкрепа ще успея !Бъдете благословени !