Загубихме гласа, но нека спасим Николай

Странните момичета

От дъщерята на Николай Марин

Песента на всички момичета. 

Слушам я от както се помня. 

На баща ми текста му хрумнал ей така на едно кафе преди повече от 30 години. Записал си го на салфетка и си затананикал мелодия. Текста от салфетката споделил с групата си и така започнали да я свирят в местната дискотека. Много бързо станала хит сред младежите. Години наред песента е била част от деня на талантите в местното читалище. И да, читалището ни е изключително важна културна част от обществения живот в малкия град. 

Татко беше част от този живот. С музиката си, с актьорската си игра, с благият си и непринуден нрав радваше целият град. Всички го обичат. 

Защото е добряк. А такива хора са за обичане. Отзивчив, винаги усмихнат, с весел нрав и добро сърце. 

Дори когато ракът му отне гласа, той продължи да пее. Тази година пя без глас, но със сърце. 

Той все още се бори. Борим се и ние. Той винаги е искал хората да чуят музиката му. Не да става известен или богат. А да радва и да бъде чут. 

Странните момичета е само една от няколкото негови записа, които сам плати да запише в професионално звукозаписно студио. Е, продаде си бас китарата за да има средствата, но пък беше щастлив да остави нещо след себе си. Направи го за да съхрани и запази творчеството си. 

За нас. Неговите деца и внуци. 

За вас. Хората, които ще го чуят с отворени сърца. Които ще докосне, ще зарадва, и може би натъжи. 

Тази песен е за мен и за сестра ми, за майка ми и всички онези “странни момичета, без които не можем”. 

За вас! 

Много хора го познават, но някои от вас не. Ако музиката му ви е докоснала, моля помогнете му в борбата в рака. 

След дълго лутане тук в България, накрая докторите казаха, че неговият рак не е типичен. Състоянието му е сложно и в България няма специалисти и апаратура, които да му помогнат.

Това ни води към Германия. И до нуждата от финансова помощ.  Силата на духа, вярата и надеждата ги има. За жалост средствата не достигат. 

Благодарни сме на всеки от вас, който изчете историята ни и бъде съпричастен с каузата. Бъдете здрави!

EN

Strange girls

The song of all girls 

I have been listening to it for as long as I can remember. 

My father came up with the idea for this text over a coffee more than 30 years ago. He wrote it down on a napkin and hummed a melody. He shared the text from the napkin with his band and they started playing it in the local disco. Quickly it became a hit among young people. For years, the song has been a part of the Talents Day at the local community centre. And yes, our community centre is an extremely important cultural part of the public life in the small town. 

Dad was a part of this life. With his music, his acting skills, his kind and easy-going nature, he brought joy to the whole city. Everyone loves him. 

Because he is a good person. Such people are so loveable. Responsive, always smiling, with a cheerful nature and a kind heart. 

Even when cancer took away his voice, he continued to sing. This year he sang without a voice, but with his heart. 

He is still fighting. We are fighting too. He always wanted people to hear his music. Not become famous or rich. He wanted to bring joy and be heard. 

The Strange Girls is just one of his several audio recordings that he personally paid to have recorded in a professional sound studio. Well, he sold his bass guitar to have the means, but he was happy to leave something behind. He did it to preserve and save his creative works. 

For us. For his children and grandchildren. 

For you. The people who will listen with open hearts. The people he will touch, will delight, and maybe make them sad. 

This song is for me and my sister, for my mother and all those “strange girls we can’t live without.” 

For you! 

Many people know him, but some of you don't. If his music has touched you, please help him in the fight against cancer. 

After a long struggle here in Bulgaria, the doctors finally said that his cancer is not typical. The condition is a complicated one and there are no specialists and equipment in Bulgaria to help him.

This leads us to Germany. And to the need for financial assistance.  The power of spirit, faith and hope exist. Unfortunately, the funds are not sufficient. 

We are grateful to each of you who read our story and are involved in the cause. Be healthy!