Краси си отиде!

Със смачкано от болка сърце пиша тези редове... 

Моят Краси си отиде. 💔

Последните 10 дни бяха много тежки. След петмесечна битка с операция, рак, усложнения и забавено лечение в България, надеждите и желанието за живот бяха огромни, но силите и имунната му система – не. В България ни отпратиха от болницата с думите: „Запушени са ти жлъчните канали, ама не достатъчно... Ела след 15 дена пак, да видим как са.“ 

Тогава аз не чаках повече. Всичко се забави прекалено много, а болестта не чака.Записах час за преглед в Турция. Два дни след приема в Аджибадем, той вече имаше поставени два стента и стомашен байпас – две жизненоважни операции, които щяха да му дадат шанс да продължи лечението. Но в организма му се разви инфекция, която в комбинация с агресивен рак и изтощената до краен предел имунна система беше фатална. Дори за лекари от такава мощна болница като Аджибадем. Те направиха всичко възможно, впрегнаха цялата си модерна апаратура, машини и системи, за да я спрат, но тялото му просто нямаше повече сили... 

Досега не се бях замисляла защо наричат рака коварен. Имало защо. Той изяжда силите ти скрито, отвътре, и не ти оставя време.Краси се бори до последната секунда. Неговото голямо, добро сърце спря, но той си отиде в пълен мир, без болка и обгърнат от цялата ми любов. 

Много ще ми е трудно без теб, любов моя. Ти правеше живота ми толкова лесен, спокоен и сигурен. Благодаря ти за тези 25 прекрасни години! Ти остави своя вечен отпечатък в двете ни прекрасни момчета.Светъл да е пътят ти към светлината, любими. Ние с децата ще се справим тук, обещавам ти! Обичам те завинаги! 🕊️🖤

Не знам дали днешният ден е случаен, но днес е Световният ден на риболова – твоето любимо хоби. От цялото си сърце се надявам сега да си на някое прекрасно риболовно място, пълно с трофейни риби. 🎣🌊🙏