Да помогнем на Краси, да има шанса да види как децата му растът.

Добри хора, моля ви за помощ. 

Пиша ви като съпруга, която се страхува да не загуби човека до себе си.

Краси е любовта на живота ми, бащата на нашите две деца и човекът, с когото сме градили всичко. Днес той води тежка битка с рак на панкреаса.

Животът ни се преобърна на 30 януари тази година. Без никакви симптоми, една вечер Краси получи тежък вътрешен кръвоизлив. Наложи се спешна животоспасяваща операция. По време на операцията лекарите откриха уголемена глава на панкреаса, а хистологията потвърди най-страшното,злокачествен карцином.

От този момент започна кошмарът ни.

Последваха болници, химиотерапии, процедури, болка, страх и много безсънни нощи. Въпреки всичко Краси не се предава. Бори се всеки ден, защото иска да живее. Иска да бъде до децата ни. Иска да се върне у дома при нас.

Имаме две прекрасни момчета. Те още не могат да разберат защо татко им е постоянно по болници, защо не може да бъде до тях както преди и защо мама все по-често плаче, когато мисли, че никой не я вижда.

За съжаление лечението в България не даде добър резултат. След усложнение и запушване на жлъчните пътища химиотерапията беше прекъсната за неопределено време. А при тази диагноза всяко забавяне е страшно.

Затова потърсихме помощ в болница Аджибадем в Истанбул, където има по-модерна апаратура, по-добър контрол на заболяването и специалисти с опит в лечението на панкреаса.

Но лечението там е непосилно за нашето семейство.

Моля ви, помогнете ни да дадем шанс на Краси да продължи да живее. Помогнете на децата ни да имат баща. Помогнете ми да не загубя човека, когото обичам.

Всяко дарение, всяко споделяне и всяка молитва значат много за нас.

Благодаря от сърце на всеки, който ще подаде ръка.

Милена Петрова Кисова, съпруга на Краси