Спешно помогнете.

Аз съм майката на Емил. Пиша тези думи, докато детето ми лежи в болнично легло и се бори за живота си. Всеки ден живея със страха дали ще имам утре с него. Всяка минута може да бъде последната и тази мисъл не ме напуска нито за секунда.

Синът ми е дете, а тялото му отказва. Черният му дроб и бъбреците му не работят. Животът му зависи от апарати и от постоянни медицински грижи. Лекарите се борят, но времето ни изтича. С всеки изминал ден шансовете му намаляват.

Гледам детето си как страда и не мога да го спася сама. Това е болка, която не мога да опиша. Усмихвам му се, държа ръката му и се моля да не заспи и този път. Страх ме е да го пусна дори за миг.

Докато други деца играят и растат, моето дете живее в болнична стая. Той не мечтае за играчки, а за още един ден живот. Той иска да живее. А аз искам да го спася.

Истината е жестока. Емил спешно се нуждае от чернодробна и бъбречна трансплантация. Без тях той няма шанс. Това не е въпрос на време в бъдеще. Това е въпрос на сега.

Моля ви като майка – не подминавайте. Ако можете да помогнете с дарение, направете го. Ако не можете, моля ви, споделете. Един жест може да даде на детето ми още време. Може да му даде живот.

Пиша това със страх, със сълзи и с последната си надежда. Не искам да загубя сина си. Моля ви, помогнете ми да го спася.