Бъдеще за малкия Емо

Здравейте, мили хора. Казвам се Силвия и съм майката на Емо. Пиша тези редове със сърце, разкъсано от болка и надежда едновременно.

Емо е на 13 години. Той е умно, чувствително и добро дете.

Обича да учи, справя се отлично в училище и мечтае за простички, истински неща, да бъде със семейството си, да се върне при приятелите си и отново да язди коне.

Язденето е неговата най-голяма любов, неговото бягство от болката, неговата свобода. Но днес животът му не прилича на детски живот. Емо страда от рядко генетично заболяване, което атакува черния дроб и бъбреците.

От един месец той е на хемодиализа, три пъти седмично е вързан за машина, вместо да е в класната стая или на открито. Тялото му е уморено. Душата му е уплашена.

А очите му все по-често търсят отговори, които ние като родителите не знаем как да дадем. Той ни гледа и пита: „Мамо, тате… пак ли ще живея нормално?“ Въпреки че изглежда пораснал, той е просто дете. Дете, което страда. Дете, което не разбира защо съдбата му отнема детството.

Предстои му изключително тежък път. Първо, чернодробна трансплантация. След около 10, 14 дни, ако всичко мине добре, и бъбречна трансплантация. Аз съм майка му. Аз ще бъда донор и на двата органа.

Готова съм да дам всичко от себе си, дори сърцето си, само и само детето ми да живее. Но тази битка не можем да водим сами. Лечението, трансплантациите, престоят в чужбина, медикаментите и рехабилитацията са непосилни за нашето семейство. А времето не е на наша страна. Всеки ден е борба. Всяка нощ е молитва. Ние вярваме в Емо.

Вярваме, че той е силен. Вярваме, че ще понесе това. Вярваме, че ще се върне в училище. Вярваме, че един ден отново ще язди свободен, без маркучи, без машини, без болка. Молим се на Господ всеки ден. И днес се молим и на вас. Мили хора, помогнете ни да спасим живота на детето ни.

Помогнете на Емо да има бъдеще. Помогнете му да бъде просто дете отново. Всяко дарение, всяко споделяне, всяка добра дума е надежда. Надежда, че ще успеем и че няма да го загубим. От дъното на сърцата си ви благодарим. За всяка протегната ръка и за всяка молитва. За всяка надежда, която давате на нашия син. Емо има нужда от всички нас. Емо трябва да живее.