Казвам се Мирена и съм на 63 години. От 2002 година насам съм пенсионер по болест с 94 процента не трудоспособното (умерена депресия и анорексия). Получавам пенсия по инвалидност в размер на 641 лв. И това са всичките ми доходи, заедно с помощ за лекарствени средства.

От повече от 20 години полагам грижи за родителите си, които са на преклонна възраст и с тежки хронични заболявания. Множество операции, множество обикаляния на болници в София и Варна...

И тъкмо, когато на последния си рожден ден миналата година си бях пожелала да прекарам още малко, колкото време е отредено, но в спокойствие със родителите ми, ме споходи най-коварната болест. В началото на м. Май 24 г. - карцином на лявата млечна жлеза...

Подложих се на множество изследвания и прегледи. И в родния ми град, Разград, и после във Варна. Безброй пътувания до Август 24 г., когато бях оперирана. Диагноза: Инфилтративен дуктален карцином, с инвазия в местната тъкан. 2-ра степен на злокачественост. 1 бр. лимфен възел с метастази.

Впоследствие, и за да имам и по-малко разходи, се диспансеризирах в Шумен. И отново изследвания, прегледи, пътувания... Вкл.и за ежедневната,. 25 дни лъчетерапия, която ми преписана заедно с медикамент износ лечение поне за 2 години.

Лечението засега е успешно, но ще бъде продължително... Все още съм в самото начало...

Аз живея в Разград, а се лекувам в Шумен, необходими са ми средства, за да се придвижвам и за нормална ежедневни разходи и храна. За да продължа, за да оцелея, за да ме има... Защото повече от всичко бих искала да се възстановя и да прекарам още (колко е дадено!) време с родителите си, да имам едни спокойни години с тях.

Повярвайте ми, знам колко средства са необходими за борбата с тази коварна болест... И го казвам и от опит, и от първо лице. Преди 8 години загубихме сестра ми, която се бори с нея 14 години. За нейното лечение продадохме всички недвижими имоти, които имахме (остана само жилището, в което живея сега). Дадохме й всичките си спестявания.

Сега... Сега съм на ръба. Баща ми наскоро продаде най ценното, което имахме - картините, оригинални. Повече няма какво...

Затова и се обръщам към Вас, хората с добри сърца. С молбата да ми помогнете с парични средства... Ще бъда благодарна и признателен на всеки един от вас, и за най-малката сума.

Бог да Ви благослови!