ЗДРАВЕЙТЕ, ДОБРИ ХОРА.                                  

Казвам се Даниела. На 47 години съм и съм майка на две момчета. Моето сърце обаче крие една особена болка – болката за моя по-малък син, Борислав.

Няма по-голяма мъка за една майка от това да научи, че за болестта на детето ѝ няма лечение в България.

Всичко започна през март 2023 година, когато моето дете внезапно започна да уринира кръв и получи бъбречна криза. От този момент започна нашето лутане по болници. След няколко хоспитализации му бяха направени множество прегледи, изследвания, биопсия, както и кръвни тестове, изпратени за анализ в Унгария.

Диагнозата беше автоимунно заболяване на бъбреците. Тогава ми казаха, че в България не се предлага лечение за този тип заболяване – възможно е само проследяване и чакане да се види как ще прогресира.

Но аз, като майка, не мога да чакам. Защото след това може да е късно.

Започнах да търся възможности за лечение в Турция. На 4 март 2025 г. заминахме с надежда, че ще открием решение. Направиха ни всички необходими изследвания, включително повторна биопсия, при която се установи наличие на тромб в бъбрека.

Лекарите ни дадоха надежда за лечение, но се налагат допълнителни изследвания, прегледи и генетични тестове. За съжаление, разходите по тях са непосилни за нашето семейство. След като бъдат готови резултатите (очаква се това да стане след 15-20 дни), ще трябва отново да се върнем в болницата в Турция и да започнем лечение.

Не знаем колко дълго ще продължи то, но е ясно, че ще бъдат нужни и контролни прегледи и изследвания на всеки 3 месеца. Вярвам, че с Божията помощ, с подкрепата на добри хора и с помощта на лекарите ще успеем да върнем здравето на моето дете.