Здравейте, хора с големи сърца!

Казвам се Кръстина и съм майка на Виктория, на 1г и 4м, с микроцефалия и детска церебрална парализа

Вики е наша сбъдната мечта, най-лъчезарното и усмихнато момиченце, което познавам, и принцесата на мама, бати и тати.

❗️❗️❗️ОБРЪЩАМ СЕ С ПРИЗИВ КЪМ ВАС: МОЛЯ ВИ, ДОБРИ ХОРА, ПОМОГНЕТЕ Ѝ ДА ПРОХОДИ И ПРОГОВОРИ, ДА ТИЧА И ИГРАЕ ЗАЕДНО С ДРУГИТЕ ДЕЦА, ДА ВОДИ ПЪЛНОЦЕНЕН НАЧИН НА ЖИВОТ ❗️❗️❗️

Нейната диагноза е един звучен шамар за нас, един безкраен кошмар, от който все си мислехме, че ще се събудим, но уви- няма, реалност е! Нашето сладко къдраво момиченце е с увреждания в мозъка и ДЦП - все още не може да се обръща, да сяда, да ходи, да говори. Не мога да опиша болката, която изпитва моето майчино сърце, когато вижда връстниците ѝ вече да ходят, тичат и играят. А моето дете е приковано към количката, принудено е да обикаля по доктори и всеки ден да прекарва часове в рехабилитация и процедури.

Не мога да ви опиша болката, която изпитвам, когато трябва да отговарям на въпросите на братчето ѝ: „Мамо, Вики ще проходи ли? Ще проговори ли? Кога? Много ми е мъчно за нея, мамо. Вземи паричките от касичката ми за лечението ѝ, искам да си играем и да тичаме заедно с нея.“

Виктория е родена доносена, в 38г.с. с тегло 3 720гр и ръст 51см. Цялата бременност протече сравнително нормално, с изключение на 2-3 остри вирусни инфекции, които аз прекарах. Гинекологът ми ме уверяваше, че няма страшно, че всичко е наред. По-късно ми откриха и тромбофилия, която също може да е причина за състоянието ѝ. Но на пръв поглед бебето се развиваше добре и вървеше с 3 седмици напред, нищо не предвещаваше тази трагедия.

За съжаление се роди с двойно увита пъпна връв и в умерена асфикция, не изплака веднага. Околоплодните води и пъпната връв са били зелени, което показва наличието на инфекция и/или липса на кислород. По-късно разбрахме, че много малко бебета се увиват около пъпната си връв просто ей така, от много движения. Малката душичка явно е страдала много и се е увила два пъти.

След раждането беше поставена на кислородна палатка в интензивен сектор. На следващия ден уж всичко вече беше наред и я свалиха в детска стая. Радостта ни обаче продължи много кратко. Дори не успях да я гушна. На 42-рия час след раждането са забелязани гърчови прояви и тя отново беше качена в интензивен сектор и поставена в кувьоз, за да се проследява по-обстойно. Трансфонтанелното ехографско изследване показа наличие на мозъчен оток. Отдадоха го на увитата пъпна връв и на това, че не е изплакала веднага. Никой не подозираше, че има големи увреждания в мозъка. Започнаха лечение и Вики престоя 18 дни в интензивното отделение. Аз бях изписана и това бяха две кошмарни седмици, в които можехме да я виждаме през ден за няколко минути. Гърчовете и отокът бяха овладени и след толкова сълзи, най-накрая прибрахме малката принцеса вкъщи и я гушнахме за първи път. Казаха ни, че най-вероятно всичко ще остане без последици, просто за всеки случай трябва да я наблюдава неонатолог. На четири месечна възраст обаче се установи, че главата не расте достатъчно. След проведени скенер и ядрено-магнитен резонанс се видяха уврежданията в мозъка и окончателно беше поставена диагнозата „микроцефалия“ и изоставане в развитието.

От тогава насам провеждаме лечение в Турция и ежедневна рехабилитация в България. Има напредък, но резултатите са незадоволителни. Вече официално ѝ е поставена и диагнозата детска церебрална парализа- спастична диплегия. Все още никой не може да даде еднозначен отговор за причината довела до състоянието ѝ. Направихме много изследвания: образни, генетични, метаболитни, TORCH панели- най-вероятно се касае за инфекция, като тромбофилията също може да е изиграла своята роля.

Лекуващият я невролог в Турция дава големи надежди за умствено и двигателно подобрение, за прохождане и проговаряне, ако се приложат няколко терапии с екзозоми и стволови клетки, както и рехабилитация там. Досега сме заплащали всички разходи сами и с помощта на роднини, а сумите изобщо не са малки. Но сумата от 64 900 евро е непосилна за нас, а от нея зависи щастието на детето ни. Въпреки, че е толкова малка, разбира, чувства и усеща всичко - натъжава се, когато гледа другите деца да тичат, играят, да се люлеят, да се пускат по пързалките 

МОЛЯ ВИ, СКЪПИ ДАРИТЕЛИ, ПОМОГНЕТЕ НА ВИКТОРИЯ ДА ПОБЕДИ- ДА ИМА ЕДНО ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО, ДА ТИЧА И ИГРАЕ С ОСТАНАЛИТЕ ДЕЦА❗️❗️❗️

МОЛЯ ВИ С ЦЯЛОТО СИ ИЗСТРАДАЛО МАЙЧИНО СЪРЦЕ❗️❗️❗️