Емил Харизанов На 24.08.2008г. е ден ха разлом – при скок от скала в морето Емил чупи шиен прешлен. Опериран многократно в България и чужбина, преминал през трансплантация на стволови клетки, той все така е прикован към леглото, но не се е предал.

Желанието му да живее и твори скулптури е толкова силно, колкото и преди злощастния инцидент. Очите му греят, той мечтае и продължава да създава образи: 3D, посредством устните и компютъра си. Толкова е смел, че работи по подготовката на самостоятелна изложба. 16 години е много време… изпитанието е не само за него, но и за най-близките му-неговите родители. Те неотлъчно и с голяма любов се грижат за него, горят в същия огън: ден след ден…,полагайки неимоверни усилия, упоритост и воля.

Единственото, което може да подпомогне Емил и семейството му е закупуването на скъпо струваща, автоматична инвалидна количка, съобразена със спецификата на неговите потребности. Целта е той да добие известна самостоятелност и независимост и да запази несломимия си дух.