Здравейте, скъпи Дарители!

Казвам се Елена и съм майка на Георги (Жоро на 14 години), който вече почти 6 месеца води тежка битка със стряскащата диагноза остра лимфобластна Т-клетъчна левкемия.

От почти час стоя и не знам как да започна без баналното "мислех, че никога няма да ми се наложи" или "не мога да повярвам, че ни се случва, но...".

Но!Болестта може да се случи на абсолютно всеки...При нас дойде в края на август 2022 година, изневиделица и без симптоми, с една лека температура, умора и сънливост вечер в продължение на няколко дни.Жоро е дете, което боледува много рядко и въпреки, че реших, че е поредното вирусче, което се опитва да го събори реших да го заведа за преглед при личната му лекарка.Нейното заключение беше същото: "Вирус, но ще му пуснем една кръвна картина за всеки случай".Кръвната картина, която дори се зачудих дали да пуснем, промени живота на всички ни.След излизането на резултатите някои от показателите бяха много високи.

Последваха втора и трета проба в различни лаборатории, които потвърдиха, че нещо не е наред.

Започна трескаво търсене на детски хематолог, който да може да ни приеме веднага и така съвсем случайно в една фейсбук група ми дадоха координатите на професор Калева-  завеждащ детското онкохематологично отделение във Варна.Там ни приеха веднага и незабавно започнаха с изследвания и болезнено взимане на проби кръв и костен мозък.

Броени дни по-късно  ми съобщиха  диагнозата - остра лимфобластна левкемия.

В този ден се започна тежката битка с болестта, която ограби тялото и духа на детето ми.Последваха четири месеца ежедневни процедури, взимане на проби, тежки химиотерапии с болезнени и страховити странични ефекти, самота, страх и изолация.Още в началото на лечението, на базата на резултати от началните изследвания стана ясно, че може би на по-късен етап ще се наложи трансплантация на костен мозък.Бяха взети проби от мен, баща му и брат му в опит за намиране на подходящ донор в случай, че се наложи трансплантацията.Започна и търсене в европейската база данни.

За съжаление въпреки проведената до момента тежка, високодозова химиотерапия за деца в категория "висок риск", нуждата от трансплантация при Жоро остава, а подходящ донор така и не е открит нито между близките му роднини, нито в европейската база данни.

С това лечението, което се провежда тук в България се изчерпва.

Насочиха ни към клиника в Израел, която ни дава шанс за последващо лечение, трансплантация и лечение за Жоро.За съжаление цената за това е твърде висока и непосилна за нас.

За това мили хора, приятели, познати и непознати, моля ви с цялото си сърце - помогнете ни да излекуваме детето си.За тези няколко месеца Жоро се бори и преживя много, а мечтите му са толкова обикновени- да се вижда пак с приятелите си и баба, да се запознае с новият си клас и да ходи на училище, да си бъдем пак вкъщи при брат му който толкова му липсва и с любимото му коте.Просто да има нормалният си живот от преди.Жоро има нужда от вашата помощ, ние близките му имаме нужда от вашата помощ.

Благодаря ви предварително и бъдете здрави.