Hope for Alexei

Здравейте, ще започна от самото начало, а именно бременността, тя вървеше съвсем нормално, детето се развиваше без някакви нарушения и нямаше повод за притеснение, трябваше да родя нормално. Термина за раждане беше между края на март и началото на април месец. На 29. 03.2020г. някъде около 00:00ч. започнаха контракции,а между 3:30, 4:00 бяхме в болница и около 11:00ч. започнахме с опитите за нормално раждане, обаче не се получи оказа се, че таза ми е тесен и няма как сложиха ми вакуум, също не стана и се наложи спешно секцио. В 13:20ч. се появи Алексей, но изплака след обдишване с кислородна маска.

На втория ден се наложи да приемат детето в неонатологично отделение, поради постоянни тонични клонични гърчове, без сукателен рефлекс, интубирано (около 101часа обдишване) дадено му е ,,Диазепам" водена е терапия с ,,Фенобарбитал", на парентерално хранене. След 20 дни изписан без антиконвулсанти за домашно лечение, казаха че е един от най - тежките случаи за цялата година..

Когато Алексей е на 2м. и половина разбирам, че е с повишен мускулен тонус. Започва се рехабилитация и до 6-ти, 7-ми месец по нищо не личи, че му има нещо, но когато става на годинка вече е диагностициран с детска церебрална парализа спастична форма, засегнати и 4-те крайника.

Започна да получава пристъпи на епилепсия и гърчове, след което ставаха по - дълги от първоначалните, не можеше да спи спокойно, тъкмо заспиваше и получаваше пристъпи. Невролога ни забрани рехабилитацията минахме на друго мнение, но получихме същия отговор. Тъкмо се подобряваше състоянието му и стигахме там, където сме спряли...

Той не може да хваща с ръчички, не може да седи самостоятелно, не може да пълзи, не прави крачки, след като ни забраниха рехабилитацията спря и да дъвче, храни се с пасирана храна от шише с биберон, не може да се изхожда нормално, а с клизми.. Може да придържа главичка, но не напълно и може да се обръща от едната си страна в легнало положение към другата като отново не напълно..

След направен ЯМР ми казаха, че надежда за моето дете няма и ми казаха да го гледам, докогато може..

Когато чух това не можех да повярвам и не се примирих, защото не вярвах, че няма дори малка надежда за моето дете.

През Март месец тази година със събрани лични средства, отидохме на преглед в Истанбул и след направения преглед, след видяните резултати от изследванията лекарите ни казаха, че има надежда за Алексей да проходи, но сама няма как да успея да събера нужната сума, тъй като терапията, изследванията, прегледите и нощувките в хотела към болницата са доста скъпички.. И понеже сме изгубили доста време без рехабилитации сумата трябва, да се събере СПЕШНО възможно най - бързо, за да започнем с терапията.

Аз вярвам,че добрите хора все още съществуват, сумата за лечението не е никак малка и за мен не е възможно да я събера сама, затова се обръщам към вас с този апел за помощ, нека заедно помогнем на Алексей да живее нормално и да има дни със забавления, а не само спомени от болничните заведения. В продължение на две години и половина бях самотна майка, но сега с таткото решихме да се съберем и заедно да се борим с помощта на всички вас! Благодарим за помощта до сега и за в бъдеще бъдете благословени със здраве!