Живот за Ева

Здравейте, в събота ни изписаха от болницата и от седмица сме си вкъщи. За съжаление Ева е по-зле психически, изнервена и агресивна на моменти, което възпрепятства прилагането на физиотерапия и раздвижване, което е важно за нея. Това страшно много ме бута и на моменти губя почва под краката си и буквално не знам какво да правя. Моля се че това да е временно състояние и да отмине по-скоро, защото е страшно тежко да обяснявам на малкия Вики защо добричката му майка не иска да го вижда и крещи на баща му. Другата седмица всички пак заминаваме за Турция за конролен преглед и едномесечен курс на радиотерапия. Докато чаках да свърши деветчасовата операция и не знаех дали ще я видя отново,осъзнах че не мога да живея и ден без тя да бъде до мен, без значение от моментното и състояние или поведение, молех се само още веднъж да видя големите и кафяви очи вперени в мен! Просто искам всяка сутрин да ме поглежда с тях и да ми казва "Хайде де", една от думите, който използва най-често когато иска нещо! Обичам я много и се моля Господ да я остави да се радва и да обича семейството си както гомправеше досега! С общи усилия знам, че това ще се случи! Благодарен съм на всички вас, които не спират да ни помагат, вдъхват ни сили за борба и ни бутат за да вървим само нагоре без да попадаме в тъмнината! Без вас съпругата ми нямаше да е до мен в момента!