ЖИВОТ ЗА МАРИЯ

Мили хора, девет месеца, три биопсии и три различни резултата  така започна моята история. След профилактичен преглед лекарят откри съмнително образувание в гърдата. Първата биопсия не показа рак, втората също и два пъти си поех въздух с мисълта, че страшното го няма. Съмненията обаче останаха и поискаха трета биопсия, която потвърди диагнозата – карцином на гърдата, втора степен.

Спешно потърсих мнение в чужбина. Поискаха цялата ми медицинска документация, но за съжаление голяма част от нея така и не получих. Заминах с това, което ми беше предоставено. Там всичко започна отначало – ревизия на биопсията, нови прегледи и изследвания, които потвърдиха диагнозата. Но този път не получих само диагноза. Получих ясен план за лечение и реална надежда, че има какво да се направи.

След всички прегледи, когато вече си тръгвах от болницата, хирургът дойде при мен, прегърна ме сякаш бях негова дъщеря и тихо, спокойно ми каза: „Всичко ще бъде наред.“ В този момент за първи път от месеци усетих, че имам на кого да се доверя и че мога да поверя живота си на този човек.

Излязох от болницата и за първи път мислите ми вече не бяха само за рака. Мислех за всичко, което ме чака, ако успея да премина през това.

Само преди няколко седмици получих една от най-хубавите новини в живота си – дъщеря ми е бременна и след няколко месеца за първи път ще стана баба.

Не мога да ви опиша колко съм чакала този момент. От години се шегувам с децата си, че искам поне четири внучета и че повече куче не ми трябва, защото вече чакам тях. Представяла съм си как ще ги гледам как създават своите семейства, как един ден къщата ни ще бъде пълна с детски обувки, играчки и смях, как ще се оплаквам, че е прекалено шумно, а всъщност ще бъда най-щастливият човек на света.

На 52 години съм и точно тези години съм чакала. Децата ми са големи, животът им тепърва започва да се променя, а аз искам да бъда до тях и да видя всичко. Искам да държа първото си внуче в ръце и един ден да чуя първото „бабо“. Искам да видя сина си женен, да дочакам и неговите деца и някой ден наистина да преброя онези четири внучета, които толкова години съм им „поръчвала“.

До мен вече тридесет години е и човекът, с когото изградихме този живот – моят съпруг, когото обичам и с когото още имаме толкова много да изживеем.

А сега вече искам и кучето.

Искам и малката дървена къща, за която със семейството ми толкова сме мечтали. Искам дворът ѝ да бъде пълен с деца, да има играчки по пода, семейни вечери, шумни недели и още много Коледи, на които всички сме заедно.

Преди всичко това ми изглеждаше толкова естествено, че не съм си давала сметка колко е ценно. Днес бих дала всичко, само за да имам времето да го изживея.

Точно когато най-голямата ми мечта да стана баба е на няколко месеца от мен, аз трябва да се боря, за да остана тук и да я дочакам.

Имам лекарски екип, на който вярвам. Имам план за лечение и имам надежда, че мога да премина през това. Но има една пречка, която семейството ми не може да преодолее само – цената на лечението е непосилна за нас.

Затова днес се обръщам към вас и ви моля от цялото си сърце да ми помогнете. Помогнете ми липсата на средства да не бъде причината да не стигна до лечението, което може да ми даде още години с хората, които обичам.

Не искам някакъв необикновен живот. Искам моя живот – първото „бабо“, сватбата на сина ми, четирите внучета, кучето в двора и онази дървена къща, пълна с шум и хора.

Искам да остана тук за всичко, което толкова дълго съм чакала. Моля ви, помогнете ми да го дочакам.