ЖИВОТ ЗА ФУЛИ

СПЕШНО! Фули е само на 14 години и в този момент се бори за живота си.

Моля ви, помогнете ми да спася детето си.

Днес не мечтая за нищо друго. Искам само Фули да отвори очи, да ме чуе, да ме погледне и да остане с нас.

Само преди дни детето ми започна лечението си за левкемия в България. Още тогава поискахме да я транспортираме в Турция, но ни казаха да изчакаме още няколко дни.

Само два дни по-късно Фули рухна.

По време на химиотерапията тя изпадна в тежък септичен шок. Кръвното ѝ се срина, органите ѝ започнаха да отказват. Разви сърдечна и бъбречна недостатъчност и беше преместена по спешност в интензивното отделение.

От този момент живеем между надеждата и ужаса. Чакахме някой да ни каже, че Фули се стабилизира, но състоянието ѝ се влошаваше. Появи се тежка инфекция. Започна да се обърква, да чува все по-трудно и да реагира все по-малко.

Стоях до нея и гледах как детето ми се изплъзва пред очите ми.

Това е най-страшното за един родител. Да си до детето си, да го държиш с очи и да не можеш да спреш болката. Да чакаш лекарите. Да слушаш апарати. Да се молиш всяка следваща минута да не бъде последна.

Няколко пъти поискахме да я транспортираме в Турция, но заради тежкото ѝ състояние рискът беше огромен. Казваха ни, че първо трябва да бъде стабилизирана. Но Фули не се стабилизираше, а с всеки следващ час усещахме, че може да не ни остане време.

Консултирахме се отново и поискахме да бъде транспортирана на наша отговорност. Единственият възможен начин беше самолет линейка, оборудван като интензивно отделение, с медицински екип до нея през целия полет.

Когато самолетът излетя с детето ми вътре, мислех само едно: молех се да не я загубя по пътя.

Фули стигна до Турция, но кошмарът не свърши с кацането.

Днес тя продължава да е в критично състояние. Лекарите се борят да стабилизират организма ѝ, да овладеят тежката инфекция и да дадат шанс на тялото ѝ да издържи.

А през цялото това време левкемията е още там и не чака.

Не мога да спя. Страх ме е от всяко позвъняване, от всяка промяна, от всеки лекар, който влиза в стаята. Страх ме е да затворя очи, защото не знам какво може да се случи, докато ги отворя отново.

Но има и още един страх, който ме разкъсва. Дали ще имаме средствата да осигурим всичко, от което Фули се нуждае, за да остане жива.

Интензивното лечение, постоянните изследвания, медикаментите и всички грижи струват огромни суми. Разходите растат всеки ден, а никой не може да ни каже колко дълго ще продължи тази борба и какво ще бъде необходимо утре.

Фули няма време да чака. Средствата са нужни сега, защото борбата за живота ѝ не може да бъде отложена.

Моля ви, помогнете ни. Ако можете, дарете. Ако нямате тази възможност, моля ви, споделете историята на Фули, за да достигне до повече хора.

Умолявам ви, помогнете ми да спася детето си.

Фули е само на 14 години. Тя трябва да живее.