АЗ СЪМ ФУЛИ. НА 14 СЪМ И ИСКАМ ДА ОЗДРАВЕЯ

Никога не съм си представяла, че на 14 години ще трябва да искам помощ от хора, които дори не познавам. Малко ме е срам и ми е трудно да напиша тези думи, но още повече ме е страх да не изгубя шанса си да оздравея само защото лечението ми струва толкова много.

Досега за мен ви разказваше мама. Днес искам аз самата да ви кажа няколко думи. Казвам се Фули и съм на 14 години.

Само преди няколко седмици най-голямата ми грижа беше, че лятото свършва и скоро отново трябва да тръгвам на училище. Мислех за приятелите си, за новата учебна година, за всички обикновени неща, за които мисли едно момиче на моята възраст. А сега, днес, най-много от всичко искам просто да оздравея и отново да живея живота, който имах преди.

Животът ми се промени много бързо. Започна с нещо, което изглеждаше като обикновено възпаление, а само няколко дни по-късно чухме думи, които не спирам да чувам в ума си „Остра миелоидна левкемия.“

Думата „левкемия“ ме уплаши. И още ме плаши, aз бях просто Фули. Обичах да ходя на училище, да уча, да се смея с приятелите си и да прекарвам време с мама, тати и кака. Завърших годината с пълен 6 и много се гордеех. Обичам да лазарувам, обичам котето си и всички онези обикновени неща, които правят едно дете щастливо. Имам мечти, имам планове и толкова много неща, които още искам да преживея.

Днес аз съм същата Фули, само че сега трябва да се боря за всичко това. Иска ми се да се подготвям за училище, а вместо това дните ми минават между изследвания, лекарства и болнични стаи. Виждам колко много мама, тати и кака ми се опитват да бъдат силни пред мен. Знам, че ги е страх и мен ме е страх. Но не искам да се отказвам.

Мама и тати направиха консултация за лечението ми. Оттам ни казаха, че имам шанс и че ще направят всичко възможно, за да оздравея. Много искам да вярвам, че ще успея да стигна до лечението и че отново ще бъда здрава. Но лечението ми струва много пари и мама и тати не могат да ги съберат сами.

Никога не съм си представяла, че на 14 години ще трябва да искам помощ от хора, които дори не познавам. Малко ме е срам и ми е трудно да напиша тези думи, но още повече ме е страх да не изгубя шанса си да оздравея само защото лечението ми струва толкова много.

Затова днес ви моля да ми помогнете да получа своя шанс.

Искам пак да се върна в училище, да се смея с приятелите си и мама, тати и кака ми отново да бъдат спокойни. Искам да бъда със семейството си, да порасна и един ден всичко това да бъде само лош спомен. Искам отново да бъда просто Фули, а не момичето с левкемия.

Ако можете да дарите, благодаря ви от цялото си сърце. А ако нямате възможност, моля ви, споделете моята история. Вярвам, че дори едно споделяне може да помогне моята история да стигне до човек, който може да ми помогне.

Аз съм само на 14 години и още имам толкова много живот пред себе си. Помогнете ми да го изживея. ❤️