Заснемане на филм за изоставени къщи и манастири

Документални филми с интервюта и снимков материал за изоставените старинни къщи, манастири, черкви и други. Целта е да жегна хората да не забравят и изоставят родните си къщи, да пазят духовното. Като се надявам и някоя телевизия да хареса филчетата и да ги излъчва. Посети нашият канал в ютуб на линка https://youtube.com/@partynewsbg?si=Pg5Qat4aQPdxzP3F

Ако нещата се случат няма да спра да правя документални филми за красивата ни България. Къщата има душа. Душата на къщата зачева с мечтите на човека да има свой дом. Оживява щом поставят основите й. Пулсът й следва първите звуци и светлини наоколо. Сърцето й се разтуптява за пръв път в стъклата на прозорците с всяка стъпка по пода, с всеки страх, с всеки смях в стаите. Звънти в тях. Там се отразява и усмивката на всяко човешко утро. Пак стъклата им онемяват от любов при всеки залез… Проблясъкът на прозорците, превърнали се в очи изпраща човека, когато просто тръгне на път или … завинаги. И къщата остава в очакване – вкопана в основите си, прегърнала през тях земята. Може би затова се чувства силна в дългото чакане за завръщане. Твърде дълго! А времето пътува през нея… Първо полубезнадеждно превива гръб покривът. Дали му тежи тази безбрежност на небето, която уж всеки ден дава надежда, в която вече не вярва? Напусто ли къщата страда от собствената си самота? От липса на човешки гласове и любов ли потъмняват прозорците? Така съвсем ослепяла от самота къщата накрая се отдава на собствената си печал. Осиротяла, тя губи ден по ден красотата си. Прозорците – очи са вече слепи за нея и пъстрото в двора, на улицата … Дълбоки бръчки-пукнатини набраздяват стените отвътре. Кърти се бялата им хубост, но остаряла, уморена от чакане дори и преди да рухне в своята печал, къщата чака. Чака някой, който пак да я обича като дом, каквато тя е искала и иска да бъде. Накрая рухва под тежестта на спомените и надеждите си, а душата й остава да тежи с пълна сила върху земята, от която се е родила и върху която е загубила душата си.

Всъщност … зависи, но както и да е. Поне едно е ясно в тази история. Къщата има душа. Носи нашата, човешката …